Бъдещето на книгите и книгоиздаването

 На прага на едно нова ера, в която все повече оживява виртуалността, ставаме преки участници в процеса на глобализация. Четивата също не са изолирани от този процес. Книгата като най-общо название за тях фигурира в живота ни неизменно. Колкото и да напредват технологиите, тяхната производителност не би могла да измести книгата. Фокусът днес може да пада върху интерактивните методи на комуникация, но когато те бъдат свързани в диалог с книгата, тогава биха могли да си сътрудничат и да стигат по-бързо да потребителя. Тъй като към днешна дата той вече не е просто обикновен реципиент, а висш консуматор. Това прави връзката между продуктите и потребяващия ги по-задължаваща, колкото и понятийното словосъчетание „висш консуматор” да звучи като оксиморон. Аудиторията от години е преситена и забързаното ежедневие не пречи да е взискателна. Мнозина си мислят, че книгите са отхвърлен сегмент в духовния ни живот, но не е така. Вече е все по-трудно книгата да ни грабне, завладее. Разсейват ни много други фактори. Когато обаче попаднем на книга по свой вкус, ние имаме опцията да сме обратната връзка на процеса по нейното издаване. Ако нещо в нея докосне по-широкообхватен читателски кръг, значи тя по своята същност е релевантна, но не и непременно комерсиална. Комерсиалното трябва да остане във смисъла на добър нюх да търгуваш стоката си, ала не и да я приемаш като стока за продан преди всичко. А издателят, от своя страна, не е просто предприемач и инвеститор.

Книгата носи послания, засища духовен глад, ограмотява, променя ни и ни отвежда в паралелни светове. Издателите са наясно с тази нейна изконна функция. Колко от тях обаче се съобразяват с нея сега, когато пазарната конюнктура диктува циничност, краткост и достъпност на съдържанието. Не съм на мнение, че това прави съдържанието по-лесно за „абсорбиране” и по приятно за смилане. Духовният организъм у човека не е еквивалентен на физиологичния такъв. Някаква заблуда се насажда, че лайфстайл модата в книгоиздаването и журналистиката е като октопод, който с пипалата си обхваща все повече „жертви”. А относно циничността – не всеки може да бъде Буковски и да му отива така. Предлагането трябва да определя търсенето. Но и ако читателското съсловие въстане срещу онова, което му се предлага, то ще се спре да се произвежда. Когато адресатът се остави на една инертност и идиферентност, тогава той просто няма как да участва в методологията на написването на книги, в пренаписването на творческите им модели. Някак аудиторията би следвало да стане по-будна, изискваща, пунктуална. Да излезе и да заяви какво иска да чете. Защото, сигурен съм, има много теми, които държим в подсъзнанието си, но не даваме израз на разгръщането им. Например водещите заглавия в последните години са „Любов” на Елиф Шафак, произведенията на Захари Карабашлиев, Георги Господинов, биографичните книги на родни и световни знаменитости, творбите на Паулу Коелю, вечната „Малкият принц”, романите на Джон Стайнбек. Това е актуално в България, макар някои от книгите да са написани и издадени отдавна. Сега повечето издатели се ориентират по актуалната тематичност и стрелят в нейните посоки. Това е малко като с примера за яйцето и кокошката, но в случая и двете страни са взаимозависими, като издателите според мен са по-зависими от таргета си, понеже ако той не съществува, няма да го има и този занаят. Каквото подадеш на хората, те това ще консумират. Така е и с изкуството, с хранителната промишленост дори. Малко от тях се замислят за ползи и вреди, за предисторията на даден продукт, за производителния процес и ресурсите към него. За мен е много важно дадена книга в какви условия е създадена, от какво е вдъхновена идеята за нея, а не просто какво се съдържа вътре. Важен е и контекстът, в който ще я възприемем.

 Бих желал да започна своя емпиричен анализ и разбор на изложените ми до момента общи мисли с поглед към икономиката на книгоиздаването. Книгоиздателят невинаги е автор. Но дори и в случаите, когато е, тези две понятия не са аналогични. Той заплаща на автора, преводача и всички останали участници в изграждането на книжното тяло, както и на разпространителите. Целта е на всеки издател е с приходите да се покрият разходите и да има висок процент печалба. Той по принцип се определя от тиража. Повече издателства са на ръба на оцеляването, тъй като се самофинансират, но според мен оргаизации, синдикати и самите издателства трябва да повдигнат този въпрос пред Министерството на културата и и определени холдинги, да речем, които са склонни да подпомагат финансова книжния живот и просветата. Разходите понастоящем възлизат на сериозни суми, особено касаещите техническия аспект, договорите. Това не е централизирана структура на взаимодействие. Разходи по подготовката и организацията, производствени и разходи по пускането в продажба и разпространение. Някои далновидни издатели предприемат разумни рискове с похвата предварително да изчислят суми, бройки тираж, проучвайки и пазара. От тази гледна точка разходите се диференцират на автоматично променящи се, постоянни, режийни и разходи по презентирането на книгата. Все пак това е и вид бизнес и е добре да се анализират възмоожните ползи и загуби като някаква форма на суот анализ. Евентуалната калкулация включва в себе си и издаване на разрешителни за ползване на книгата или части от нея, препечетване, превеждане, анализиране в друг контекст. Преотстъпването на авторски права е фундаментален проблем, засягащ и съвремието ни. Но функционира една система от 6 договора, наречена creative commons, която позволява до колко и как може да се използват дадени трудове. Творческата акция по написването на една книга в близкото минало е била сравнително консервативна. Ръкописи, машини, стандартна хартия и цветове, шрифтове и строеж, инфографики. Сега дори отпечатване като суровини е много по-компактно. Разликата е, че човек винаги може да разпознае качеството на материалите, с които е направена една книга. Съди се и по здравината им дори. Някога много повече се обръщало внимание на съставки, тегло, обем, повърхност, цвят, сгъваемост,степен на прозрачност. И като говорим за книгоиздаване, нека да нямаме предвид само издаванего на книги, разбира се.

 Стратегическият бизнес комплекс съдържа няколко значими компонента особено когато сме в условия на фирма, редакция и т.н. Спомагателните дейности по управлението на ресурсите плюс основните дейности: логистика – външна и вътрешна, операционна дейност, маркетинг и продажба. Пазарът е конструиран на принципа на издателска фирма, покупатели, продукти, конкуренти, доставчици. Относно цената повечето издатели целят прийома – „по-малто разходи  - повече приходи”. Понякога това обаче е за сметка на качеството, което не бива да се случва. Трябва да има и регулатори и рецензенти, които да контролират производствения и творчески комплекс. Всеки се стреми да адаптира съдържанието си към пазарните нужди и читателски потребности. Бъдещето е пред нас, а настоящето е безпощадно. То е мост между миналото и бъдещето. Традициите от миналото да се преплитат с мотивиращи съвкупни причини технологиите да се актуализират. Медиаморфозата е генерирана и опосредствана от средствата за масова комуникация, породена е от приоритетите на аудиторията, обществения дневен ред, външните фактори, интеракциите и конкуретната среда. Бъдещето е в цифровизирането, в конвергенцията на медиите. Интернет е среда от медии, която обединява всички такива. Много книги, списания и вестници и въобще печатни издания биват качвани в интернет. Така се сблъскваме с проблема с авторството и пиратството. Трябва да се изгради единна база в интернет. Не са достатъчни само онлайн порталите, през които се поръчват книги. Преносимите технологии също разполагат с четци, които позволяват човек да чете през смарт- или айфона си каквото пожелае, стига то да е достъпно. Предвид динамиката и хаоса, пътуванията и пространствената понякога отдалеченост ние вече имаме повече опции за четене посредством интернет връзка. На мнение съм обаче, че потребяването на книги няма да отпадне. Това е едно реално действие, което съчетава в себе си множество други по-малко такива. Какво имам предвид? Четенето на книга е сетивност, изкуство, религия дори бих го нарекъл, без да звучи фанатично или в общоприетия църковен смисъл. Реалният прочит на книгата провокира сетивност, сензитивност. Това е едно действително явление, което не отшумява. Нещо, което имаш въможност да пипнеш, прочетеш, усетиш, е истинско. Същата информация, прочетена през телефон или персонален компютър, стационарен или преносим, прави възприятието по-изкуствено. Мнозина изпитват удоволствие от допира до книга, от разлистването на страниците. Тя е удобна освен това. Не е свързана с батерия, екран, мобилни данни – нещо, което във всеки един момент може да бъде прекъснато и изгубено, съхраняването при такива носители е още по-трудно. Опитахме да технологизираме леко и самата книга с датчици и чипове, а тя си остава предмет с художествена и духовна стойност и никой няма да я измести от това ѝ предназначение. Хората все повече ще се връщат към онова, което ги държи живи.

 Съвременните книгоиздатели са изправени пред редица предизвикателства. Доста книги са твърде обемни, обединени от някаква мултимедия, изчерпани, невъзможни за печат и затова минават във формат e-book. Това до известна степен подбива книжния пазар и книжовните норми. Друг е въпросът, че едва ли e-book условно ще доведе до нов Златен век на книжнината и културата. Плагиатството е другият момент. Anti Plagiat програмите не са самодостатъчни за контрол върху използването на чужди източници в киберпространството. Дигитализацията е ползотворна дейност, когато подпомага автентичността и просто създава повече пространство за съхраняването на литература, без да я видоизменя. Злоупотреба с търговската част от цикъла няма как да позволява до безграничност, защото всеки автор и издател би потърсил и заявил правата си. Но интернет дава възможност книгата да достигне до безвремието и безпространствеността, да мине отвъд ограничителните рамки на материалното, в чиито сегмент се обособява. Допълнително може да се печелят средства от продажбата на дадена книга или пасажи от нея и в интернет. От друга страна всеобхватната разполагаемост в интернет позволява на потребителите да формират „копи-пейст” култура, когато се позовават на източници или просто искат да създадат нещо свое. Те черпят ресурс от интернет, където все още няма ясни критерии къде, какво и как да се публикува и коя мисъл от къде идва, цитирана ли е изобщо. Необходими са регламенти и лицензи. Конвергенцията предполага и медийна ентропия, информационна обърквация и притъпяване мотивацията на автора да е автор на сто процента. Новите четива трябва да са представени спрямо актуалните нужди на отделните групи. Книгоиздаването няма лобита. 120 000 000 оборот годишно. Много повече трябва, за да създаде влияние. За или против ДДС също е проблем у нас, както и липсващ Закон за публичните библиотеки... И още, и още. Но ако всичко се доведе до единна система с ясни правила, ще имаме перспективи и книгоиздаването ще достигне нови висоти.

 Един книгоиздател трябва да е гъвкав пазарно, да чете много... защото авторите пишат текстове, но не и самата книга. Гутенберговият фундаментализъм почива именно на идеята за издателя като основен навигатор за ръководене на концепцията по книгоиздаване. Нужни са ни голямо количество издателства, за да възникне плурализъм и съответно конкуренция. Да се подменят донякъде колективите, работещи в отделните звена по книгоиздаването, и да наблюдаваме разделение на труда и в същото време равнопоставеност. Книгоиздателят трябва да познава материята, въздействието и същността на книгата, за да я презентира като продукт. Да познава новите технологии, душевността на читателя, моментното статукво. Да се ориентира по пазара, но и да задава сам нови ориентири на него, както и нови хоризонти на светоусещане. Кръгозорът на един издател е компилативен. Той трябва да вземе най-доброто решение за себе си, екипа си и аудиторията. Изводът после е един – добрите резултати работят в полза на всички по веригата на процеса, наречен книгоиздаване.