"Мидите имат две страни"

На 12 февруари в литературен клуб “Перото” в НДК Поли Муканова представи книгата си „Мидите имат две страни”. Тя съдържа поезия. Творбата се презентира от издателство „Огледало”. Производението е спечелило конкурс на Министерството на културата. Гости на събитието бяха редакторът Владимир Левчев, д-р Надежда Стоянова, литературният критик д-р Митко Новков, издателят Пламен Анакиев.

„Мидите имат две страни” е оригинален атестат за съвременните внушения на българската поезия в лицето на една дама, която провокира въпроси и отговори... пробужда сетивата ни... Внушителна мъдрост, преплетена с находчиви фрази долових в нейния интелектуален труд. Продуктът от него е свидетелство за творческото израстване на авторката, очертала нови поетически перспективи в съвременния свят и живот в България. Защо „Мидите имат две страни”? Защото едната страна е явна – когато мидата е разполовена и прозира, тя е като прочетен стих. Когато мидата е затворена и заровена, тя крие тайни. В нея може да се натъкнеш и на бисер, а може и да е „изпразнена от съдържание”. Произведението изобилства от признаци за противоречието преходност-вечност. Колко е възможна и невъзможна необратимостта. Дълбочинните проявления на един изпълнен със символи и метафори живот. Асоциативност, фрагментарност, наситеност на словото присъстват в писмената еквилибристика на Муканова. Всъщност поетесата изразява и своя протест, което я прави колоритна. Пъстротата на думите се крие в тяхната хаотичност. Но не контекстова и нехомогенна такава. Тя просто не робува на стереотипизации и класическа ритмика и композиционен строеж. Тя е дръзка, пряма, емоционална, ярко разпознаваема и предлага пристан за приютяване и броня на уморените от клишираността на ежедневието ни, битовизма ни, рамкиранато светоусещане. Подредбата е живителна, неподчинена на синтаксис и семантика. Абсолютизъм на краткостта за житейската „магистрала”, разказваща за история, празнично-делничното, традиционното.

„Перото” се оказа тясно, за да побере всички желаещи да присъстват на презентацията на този шедьовър. Хора видимо на различна възраст и от различни социални прослойки послушаха откъси от книгата на чаша вино или чай и бяха докоснати от таланта на младата поетеса. Спонтанни приятелски срещи между познати на авторката и абсолютно неочаквани и очаквани такива изпълниха пространството, докато гостите на Поли се изказваха. Те предадоха своето виждане от срещата си с нейното творчество. В какво за тях се изразява сърцевината на мидата. Без излишни литературни орнаменти, популизъм, помпозност е изградена структурата на Мидите. „Ние винаги търсим изгубеното, винаги има стремеж”, казва Поли. В едно интервю тя говори за литературата като „пристан за отшелници”. Широко ориентирана творба, предлагащи множество възможности за интерпретиране на написаното. В същото време е синтезна. И живее в собствен живот с пиетет към изкуството. Благодаря за тази среща и тази книга и всички внушения на поднесените размисли за живота.