Не ме допирай с мръсно тяло, пропито с аромат на други.
Не ме завивай с одеяло, обгръщало кого ли не в заблуди.
Не ме целувай с жадни устни, рисуващи красива фабула.
Целувките ти не са вкусни, ще загорчат дори на дявола.
Говориш с гръмки фрази, които да са ти като примамки.
И раковите метастази представяш за спасителни сламки.
Царуваш на измислен трон, хранят те жертвоприношения.
Не ще те умилостови и Купидон, а само прегрешенията.
За тебе раят е вакханалия, с нея лекуваш стари комплекси.
Изневерите са ти орисията, вродени са ти като рефлекси.
Но ще усетиш липса някога, с трофеи ли ще я запълниш?
Дано да можеш някого, само не и самотата да прегърнеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар