"Лебедово езеро" - класическият израз на надживяващата времето любов

Спектакълът "Лебедово езеро" изпълни с футуристичност и финес атмосферата в зала 1 на НДК на 13 декември. Съвсем предколедно знаменитото балетно произведение оживя пред очите на хиляди зрители. По израженията и реакциите на присъстващите се долови една всеобща приповдигнатост и задоволство от начина, по който се пресъздаде "Лебедово езеро" на наша сцена. Специалното участие на солисти от "Болшой театър" допринесе за класата от най-висок ранг, прецизирането на всеки детайл и насладата за сетивата. В трупата фигурират единствено представители на реномирани балетни театри от Москва и Санкт Петербург. Солистите - прима балерината на "Болшой театър" - Мария Александрова, и премиер балетистът - Владислав Лантратов, са главните отговорници за красотата на спектакъла.

Историята на "Лебедово езеро" датира от далечната 1877 година. Ценителите на творбата на импозантния Чайковски и на балетното изкуство държат на традициите, на съхраняване на сюжетната линия и генералната идея на хореографията. Класическата нотка запазва духа на автентичното. Промените са свързани с осъвременяване относно визуалната презентация във вида на 3Д декори. Мултимедията на видеостените бе в абсолютен консонанс със съдържанието. Замъкът, езерото и дърветата се преобразяват съобразно динамиката в настроенията и настъпващите обрати. Завръзката, кулминацията и равръзката - както винаги безкрайно емоционално напрегнати, ангажиращи зрителя с драматургията си. Изкусните 37 на брой танцьори бяха на изключително високо ниво, доколкото моят скромен естетски ценз в случая ми позволява да преценя. Гъвкавостта струеше от всяко тяхно движение. Освен това бяха в категоричен синхрон.

Несъмнено по-младите, които тепърва се запознават с класиката, са привлечени и от визуалните нюанси, които им помагат по-лесно да възприемат творбата. Зала 1 на НДК събра пъстроцветна по характера си публика, обединена от идеята да се потопи в блаженството на класическо-съвременен балет.

Четирите действия на либретото рисуват една картинна история за любов, сълзи, магия, бал, замък, лебеди. Основните 7 персонажи биват изиграни със сърце. Идеята е да се вникне в душевността на всеки един от тях, а това умеят само професионалисти с висока култура в изкуството, което експонират.

След 1950 оригиналната постановка с трагичен финал влюбените Одета и Зигфрид да пренесат любовта си в жертва и да умрат заедно в езерото, противопоставяйки се на злото, е заменена от щастлива развръзка за тях самите. Това смекчава концепцията и я съчетава с надежда. През годините са представяни още доста вариации за разчупване на цялостната визия на постановката, ала тя остава все така героична, епохална и наситена с грациозност и еклектика. Класика, която надживява времето и претворява алегорията за величината на верността на любовта и борбата за нея. Един свят от фантазия, химера,  добро и зло, консервативността и личната човешка свобода под формата на право на избор. Както и да се видоизменят от актуалните ефекти, хорските чувства са същите, което имплементира в "Лебедово езеро" изконните идеали, вековните нагласи и малките съдбовни революции. Малките революции на големите хора, които са големи дори и в титаничната си любовна изповед, както и в трагизма си.

Допълвам публикацията си от декември с нов прочит на спектакъла, на който присъствах още веденъж - като този път това се случи в Античния театър в Пловдив. Няма да бъда обстоятелствен, защото сюжетът е добре познат. Съставът отново покори върха на изкуството и задоволи културната ми жажда. С не по-малък трепет наблюдавах как се развиваше действието на фона на енигматичния Античен театър, позициониран в сърцето на моя град. Този път пак имаше мултимедия, но предвид спецификата на мястото бе по-различна. А събитието - все така характерно. Всички участници разлистваха пласт по пласт от цялостния си образ, за да вникнем в красотата на "Лебедово езеро". Пластичността и синхронът както винаги в категоричен баланс с останалите компоненти. Лекота се носеше, феерия. Това е изкуство, която трябва да усетиш с душата си, независимо от ценза си. Това и сюблимен израз на грацията, любовта и доброто в един по-съвършен свят, където вълшебствата оживяват. А сега ви представям няколко фотоса от Античния театър: