МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ (автореферат към дипломна работа)

Мултикултурализмът функционира в обществата с множество на брой съжителстващи помежду си култури, без някоя от тях да е доминираща. Този феномен се свързва с редица теории и трактовки, но същността му е обвързана с многообразие от традиции и принципи на различни видове националности. Когато си личност, си осъзнал своите вътрешни потребности. Успяваш и да се идентифицираш с дадена държава, формирование, строй. Изпитваш принадлежност. Но все пак не допускаш да се обезличиш. Съвременният човек е балансиран по своята същност. Да съществуваш като свободен електрон – без произход и самоличност, е пагубно. Да съчетаваш нехомогенни идентичности или да се опитваш да ги унифицираш – също е рисково.

Светът съществува в една сравнително хармонизирана за самия себе си среда именно благодарение на нашите специфики. Така че те не бива да се загубват. И все пак – ние няма как да се обогатим и да натрупаме жизнен опит без пътуване към себе си и чуждите нрави. Това освежава нашия мироглед, адаптира го към актуалните измерения и генерира повече предпоставки за добротворчество и хуманизъм. Хуманността – тя е част от мултикултурализма. Изисква се емоционална интелигентност, за да възприемеш другостта. Но дори не всеки от нас да носи такава, сме длъжни да възпитаме помежду си и у себе си чувството за съпреживяване на общата действителност. Тя е една и съща за всички, но всички я маркираме със знаците на своите възприятия. Успеем ли да редим пъзела на световния ред и мир по начин, който да е утилитарен за всички, ще създадем един значителен порядък. Ако превърнем тоталните несходства в успоредни прави, които да си сътрудничат по пътя на мулкултурната магистрала, ние ще преминем отвъд пределите на самосъзнанието си. Границите са просто един обозначен ареал. Той е необходим, за да разграничаваме общностите и да филтрираме своята позиция в пространството. Границата остава една административна формалност и топос. Отвъд нея са срещите с другата култура, в конвергенцията. Миграциите са нормално явление за реалността в 21-ви век, когато пътникопотоците са дори неуправляеми. И точно затова трябва да си дадем сметка кои сме, къде отиваме, какво наследство целим да оставим, кому принадлежим и принадлежим ли някому изобщо...

Мултикултурализмът не търпи презразсъдъци, властолюбие и социална аномия. Неговата концепция предвижда сливането на народите да довежда до нов цивилизован подход на взаимодействие. Той няма универсален документ. И Всеобщата декларация за правата на човека не го изчерпва. Идеологията му е формирана със създаването на света, но векове са били необходими да я култивираме. И продължаваме. Антидискриминационните практики са само част от схемата по обединяване на народности.

            Поантата е, че всяко общество носи свои дух. Ние сме тези, които придаваме на населяваните от нас места смисъл. Ние сме тези, които пишем историята им.

В Англия демократизирането на процеса по интеграция е по-засилено от препоръчителното. Затова се търсят начини този процес да бъде редуциран под формата на: обучение за права и задължения на мигранти; задоволително ниво на владеене на английския език; клетва за вярност при получаване на гражданство.

Важни предпоставки за транснационалния обмен са свързани с направляването на групите.

Фракциите биха могли да бъдат признати чрез различни способи: ролята на синдикатите и НПО; намаляване или предотвратяване на расовота дискриминация при наемане в сфера на заетост; подпомагане за създаване на специални училища. Трудно е да утвърдим субстанция на дадена група. Групите са социални конструкции, но хората се отъждествяват с тях и се вписват там, където интересите им се застъпват с тези на други хора. Хибридният синтез на плуралистичните идентичности не е съвсем кохерентен във всеки случай, тъй като сме склонни винаги да даваме израз повече на една от идентичностите. Не би трябвало това да води до пречка при координирането им обаче. Спазването на идеята за секуларизъм също е наложително, както и да не позволим неолибералният капитализъм да образува неофашизъм, гетоизация и терор.

Термините, които залягат в Бяла книга за междукултурен диалог на Съвета на Европа, са свързани с диалогичност; социално сцепление и позитивни мерки по интеграция.

Разрастване пространствата за развитие на междукултурен диалог предполага да направим глобализацията по-гъвкава. Макрообщността става органично цяло.

Околната среда и затворените пространства постепенно ще включват разнообразни локации, където да се провеждат мероприятия от общ и по-конкретен характер, свързани с налагането на актуални алтернативи за консолидиране между отделните културни направления. Достатъчно атрактивни и привлекателни трябва да са „отворените градове” – не просто урбанизирани, а предлагащи опции за осъществяване на събития, подкрепящи споделеността. Граждански акции, които да събират на едно място несъвместими на пръв поглед характери и нрави. Могат да бъдат съпричастни и холдинги, социални  и религиозни движения, управляващите политически партии, сдружения с нестопанска цел.

Ролите на журналистите в процеса са мултиплицирани. Етичните кодекси и журналистическата деонтология би следвало да се обновяват спрямо потребностите на моментното статукво на пазарната конюнктура, и не само. Преди всичко е важно да отпадне езикът на омразата, да се спазва обществения дневен ред, да се съблюдават настроенията на масите и групите в тях. Има малко познати и по-трудни за приемане малцинства и хора в неравностойно положение, които заслужават трибуна под формата на форуми, където да се обсъждат предложения за вписването им в подходящи за тях сектори. Значими са изразните средства на посланията, които се адресират до аудиториите. Базата данни в умствения софтуер е еманация и на вродени, и на придобити алюзии. Всяка една от тези алюзии подлежи на изменение и пречупване. Общата действителност е базирана колкото на универсални истини, толкова и на субективни такива. Затова не изключваме нито една лична представа, породена от друга представа. Индивидуалистичните и колективистичните подходи са белег на самосъзнание. Важна е семейната среда, приятелската, ежедневната.

            Афроамериканците и ислямистите споделят по-антагонистичен темперамент. Ислямът е религия, която все повече омиротворени възприемат като екстремистка. Набезите на ИД демонстрират хладнокръвие по отношение на тероризма. Много летища, метростанции и други обществени места в сърцето на Европа станаха символ на кървавите атаки на религия, възприемаща себе си за господстваща. Подстрекавана навярно и от други държави, тя продължава да държи в подчинение много други. В повечето случаи военните сражения са били мотивирани от жажда за териториална завоевания или разпределение на блага. Същевременно битовата и организираната престъпност в Конгрес хайтс продължава да взима жертви и да тлее като белег на неопитомена култура на съпротивата на афроамериканското население.

            Мултикултурализмът се заражда в Канада и Австралия, където борбата за равни права между различни общности налага възникването на тази нова идеология. И до днес активисти, и то с все по-голяма сила, подкрепят инициативи в полза на равенството между хората по показател раса, пол, сексуална ориентация, социален статут и други показатели. В България проблемите с ромската общност продължават да стоят на дневен ред. Интеграцията им в известен смисъл е криворазбрана. Този факт е забележим особено в предизборно време. Животът на ромите, съдейки и по произхода им, никога не е бил уседнал и узаконен. Тяхното отшелничество трябва да бъде притъпено, за да станат пълноправни граждани на страната ни. Добро управление, върховенство на закона, европейски политики и граждански права са стъпките към подпомагане на процеса по интеграция на тази малцинствена група според отчет на институт „Отворено общество” от 2014.

Повсеместните възстановки на халифат крият рискове от разпространение на мюсюлманския фундаментализъм. „Ислямът е Коранът” е твърдение на Ориана Фалачи. Сред представителите на тази религия има и трезвомислещи хора, които отказват да бъдат въвличани в конфронтации на подобна основа. Такива хора често стават жертва на бежанската криза. Групират се и бягат от родните си места, където царят размирици. Нелегалното им пребиваване на чужда територия създава хаос в обществените структури и нагласи. Ангела Меркел се опита да помогне на точно този тип бежанци, различаващи се от камикадзетата и наетите бойци на ИД, но бе упрекната в прекомерна толерантност. Процедурата по вписване на бежанци остава все така сложна и нерядко сурова за самите тях. Конфликтите между Запада, Изтока и Русия се разрешават точно чрез подобен род изкупителни жертви. В последните години се случиха доста прояви на недействителен и насилствен мултикултурализъм. Атентатът в „Шарли Ебдо”. Сексуалните извращения в новогодишната нощ в Кьолн. Конфликтите между Русия и Украйна. Белгия, Франция и Турция и терористичните нападения. „Брекзит” е последното събитие, което подейства разтърсващо и наложи спешен контрол и мерки по стабилизиране на пазарите и единството на Европа.

Най-важните изводи, които съставих за себе си, са:

-

„Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi”;

Никоя теокрация, хегемония или друга подобна авторитарна структура не е актуален модел на държавна уредба. Едноличната върховна власт, упражнявана с крайни средства, вреди.;

Войните за суровини и имат резон, и нямат. Налагайки равновесие между разпространението и разпределението на разнообразни ресурси по света, постигаме задоволителен стандарт. В страните от Третия свят недоимъкът води до проблеми с хигиената, здравето, репродуктивната дейност. Концентрирането на блага в безмерни количества само в определени държави предизвиква останалите да воюват.;

Религиите и културите не са създадени, за да ни разделят. Те са наше изкуствено творение и интерпретация. И не трябва да доживяваме апокалиптичен катарзис, за да го разберем. Религиите трябва да сплотяват и да са съвместими в тангентите си. Да бъдат обогатявани от нови виждания, защото всичко ненужно старо неминуемо води до рестарт и от нас зависи дали той ще бъде ползотворен.

Всичко започва от чувството за споделеност. От даването на шанс и доверието. От правото на избор. От вярата. Всички сегменти в механизмите на човешкия живот са просто проекция и личен избор. Всеки има своя произход и е свободен да се идентифицира с определени догми, обичаи, навици, за да запази индивидуалността си. Но персоналната индивидуалност е в личната заявка към света. Дълг на мултикултурализма е да я опази, като я превъплъти в условията на съвременния свят. А той изисква да стопим страха от различията и да го трансформираме в колективен дух, който да е отворен към космополитизъм.

Автор: Стефимир Гроздев. Всички права запазени.

Безпътните чеда

Замръква в летен дъжд градът чутовен. И само светлини остават да блещукат.

Премина в нощ денят ни зноен. Омайна тишина. Ни залпове, ни тътен, пукот.

Измежду руини подават се деца сиротни. От минувачите да си купят надежда.

И утрото им ще премине неохотно. А онзи техен блян все тъй ще ги подвежда.

Нагазват в локви кални и дълбоки. Наказват ги със откази, ритници и шамари.

Облечени в дрипи окъсани, широки, осъмват по близки и далечни светофари.

В този град грехът е водещ идеал. Фамозни парвенюта парадират със разкош.

И суетата е звезден кадифен воал. А рискът и порокът са неистов навик лош.

Кой ще подаде ръка на безпътните чеда? Кой ще им подари частица любов?

Зависими са те от ежедневната борба. Дано намерят пристан в света суров!

За MasterChef и житейските върхове и уроци - откровено със Севда Димитрова.

Различна, истинска, емоционална, находчива, мила. СЕВДА ДИМИТРОВА! Тя е победителят в Мастършеф България 2016. Прецедентът е, че e първият вегетарианец победител в света в този формат. Кулинарното шоу разкри нейния талант да готви и да презентира своите прозведения в кухнята по особено футуристичен и изразителен начин. Севда демонстрира изключителен стоицизъм и качества на визионер. Експериментираше с различни продукти и съставки, даде полет на въображението си и доказа, че е естет. Стандартните готварски умения са базисни и постижими. Любовта, с която приготвяш храната, и похватите, с които я поднасяш – това е изкуство и заложба. Севда ги притежава. Тя има и страхотно семейство. Има подкрепата на любимия човек до себе си. Развиват и ресторант в Слънчев бряг - FRESH AND TASTY. Липсва само едно малко човече в живота им, но им пожелавам скоро чудото да им се случи. И да кажа на всички – учете от хора като Севда! Аз научих много от нея – най-вече, че човек трябва да остане добър и винаги да се бори за мечтите си всеотдайно. Благодаря ѝ сърдечно за това интервю! Още много неща са ми любопитни, но това означава, че може би предстои още едно интервю след време...

Малко след финала на MasterChef България 2016 – каква е Вашата равносметка и какво спечелихте от предаването?

- Спечелих страшно много - обогатих своите кулинарни познания, открих нови неща за себе си, създадох приятелства! MasterChef беше моята приказка... Сама си пишех сценария.

По всичко личи, че сте емоционален и добър човек. Каква цена плащате за това?

- През годините се научих да не допускам хората да ме използват, но все още имам да работя в тази посока. Иначе е по-трудно да се съхраниш като добър човек, преминавайки през различните етапи от живота си. Искам да си остана такава - да заразявам хората с хубави емоции и добрина, просто го нося у себе си и искам да го раздавам... БЕЗПЛАТНО!

Победител сте в кухнята. Чувствате ли се победител и в живота и какъв по принцип трябва да бъде той?

- Самият живот ни предоставя ежедневно възможности за малки или по-големи победи! Човек не избира родителите си и къде да се роди, но според заряда и потенциала, който носи в себе си, го изживява по определен начин. Всичко зависи и от това, как са подредени приоритетите ни и важно ли ни е изобщо да бъдем победители. Животът трябва да бъде такъв, че на финала, преди да си отидем от този свят, да сме удовлетворени от себе си - всеки както му е нужно!

С какво Ви впечатлиха останалите участници?

- Всички бяхме толкова различни... от това какви сме по характер, през това какъв тип кухня обичаме да приготвяме до начина ни на работа и взаимоотношенията ни помежду ни. И това беше за добро! Впечатлиха ме с уменията си; с това, че част от тях имаха стратегии; бяха живели с мисълта да участват в MasterChef цяла година!

Как протича заснемането на даден епизод от предаването през Вашия поглед?

- 50 нюанса ЕМОЦИЯ И АДРЕНАЛИН, които непременно съпътстват всяка задача. За един час можеш да преминеш от неувереност и страх, през това умът ти да бъде услужлив в подходящ момент до радост и удовлетвореност!

Как бихте определили кулинарията за себе си – хоби, призвание, страст, талант, потребност, експеримент?

- Всичко взето заедно! В началото беше хоби - в MasterChef открих,че имам талант. Започнах по-смело да експериментирам и сега приготвянето на храна за мен е призвание, облечено в страст, което задоволява потребността да правя хората щастливи по още един начин!

Вие сте творчески тип натура и правите от ястията си шедьоври и визуално. Но как постигате с такава лекота този ефект?

- За всички хора, които са творчески натури, е важно да имат муза - т.е. вдъхновение. Така се пишат музика, стихове. Така се рисуват картини, създават се шедьоври! Тогава нещата се получават от самосебе си и с лекота, дори ти е трудно да спреш!

Как успявахте да уцелите пропорциите и на вкус, много често без да опитвате месо?

- Готвенето е и наука. А когато е съчетано с талант, желание и извършвано с любов, нещата се получават. То е същото както когато един самороден музикант свири блестящо, без за познава нотите и да е учил солфеж! В готвенето има правила - случват се химични и физични процеси, с които трябва да си наясно, ако искаш да вървиш напред. А това, че съм вегетарианка, също ми е помогнало да разбирам и усещам храната с други мои сетива, без да опитвам!

Разкажете ни малко за магията на фотографското изкуство в цирка!

- В момента, в който се постави оградата около шапитото на цирка, започва съществуването на два различни свята. Една ограда образува две вселени! Хората, които се раждат в цирка, са щастливци! На три-четири години говорят няколко езика, нямат двоумение какво ще работя някой ден. Пътуват по света и виждат толкова различни култури и места, изхранвайки семействата си по този начин. Всички циркове са обединени по някакъв начин като едно голямо семейство. Аз и съпругът ми сме написали прекрасни страници от книгата на нашия живот, докосвайки се до цирка.

Най-голямото Ви желание е да имате дете и се борите това да се осъществи. Какво бихте посъветвали всички останали двойки във Вашето положение?

- Да не спират да се обичат, а да се преоткриват! Да не спират да се борят за сбъдването на тази своя мечта, без да превръщат липсата във фикс идея! Изпитанията винаги са изпит и ни превъзпитават. За всеки ден, в който сме здрави ние и хората, които обичаме, имаме какво да ядем и покрив над главите си, трябва само да благодарим!

На клик разстояние

Един до друг стоим, мълчим. В екрани вперили сме поглед.

Емоциите си как да съживим? Вкаменен е живият ни полет.

Близки, а всъщност далечни. Пионки в реална виртуалност.

Намираме точки пресечни в колективната индивидуалност.

Машини и хвърчащи обекти. Живот на свободни електрони.

Лишени от смисъл субекти. Зависими от таблети и телефони.

Иновация и технологии. Сраснати с техника консуматори.

Няма химия, биология - модерно е да сме нет провокатори.

Изгоряла е дънната платка. Не повече, отколкото душите ни.

Любовта към предмети е кратка. А съдбите са ни разнебитени.

Процесори и софтуер на висота, селфита и социални мрежи.

На колко гигабайта самота и дефицити доловихме залежи?

За карта памет няма слот, заразихме се само с троянски коне.

Вселената е робот. Животът на батериите пожизнен ли е поне?

На един клик разстояние. Програмирани да сме потребители.

Моето пожелание: Не в интернет - в живота да сме победители!

ЕТО МЕ

Ето ме. Пристигам с бясна скорост. От днес ще триумфирам.

Ето ме. Лавирам със завидна ловкост. Изобщо не блъфирам.

Ето ме. Реших да се завърна. И пускам в действие харизма.

Ето ме. Назад не ще да се обърна. И непознат ми е лобизмът.

Ето ме. Успявам сам, защото мога. Не се продавам за пари.

Ето ме. В сърцето нямам грам тревога. Любовта страха надви.

Ето ме. Разкривам нови завоевания. Катеря върхове усойни.

Ето ме. Бегач на дълги разстояния. Заличавам куп пробойни.

Ето ме. Екстремен ми е всеки дъх. Живея си живота на ръба.

Ето ме. За клевети оставам глух. Тичам, смея се и пея под дъжда.

Ето ме. Животът е за храбрите. Не ми остава време да унивам.

Ето ме. Погребах драмите. Богат на спомени, обичат ме, обичам.

Любо Киров в НДК - еманация на истинската българска музика

9 юни бе датата, на която в зала 1 на НДК се събраха хиляди почитатели на доказания талант Любо Киров. Българската музика снощи се оказа по-силна отвсякога. На присъствалите в залата няма какво да разказвам, защото те почувстваха емоцията, която Любо и всички участници в спектакъла им подариха. Това бе първият голям концерт на известния изпълнител в най-емблематичната ни зала. Предчувствах нещо добро, но ще се наложи да вмъкна клишето, че очакванията ми бяха надминати. Първо, залата бе пълна. Публиката бе разнородна и определено нямаше търпение да го види и чуе. Градация и разнообразие на песни, темпоритъм, стилове, времеви периоди, колаборации и препратки. Той почете свои любими изпълнители - Васил Найденов, Принс и Джордж Майкъл, с лични изпълнения на техни парчета. Специални гости на събитието бяха Митко Кърнев от Д2, Ясен Велчев от "Те", Тони, Мария Илиева, Графа, Нина Николина, които уважиха своя приятел и колега на сцената и заедно с него демонстрираха музикантски пърформанс от най-висока класа на общи композиции или  на такива, които той е писал специално за някои от тях. Поздравления заслужават и музикантите - Живко Петров, Ангел Дюлгеров, Калин Вельов. Вокална формация "ЛаТиДа", които се включиха и в последния голям концерт на Лили Иванова, също допринесоха за хармоничния консонанс. Сцената бе стилна, играта със светлини - вълнуваща.

 С много фин хумор и закачки, с доза самоирония, с насърчаване на публиката и дори с нотка на мъдрост и носталгичност за отминалите хубави времена Любо анонсираше всяка една от песните си. Той видимо бе щастлив от факта, че качествената българска музика не е преставала да има последователи и че всички негови хитове се помнят и пеят с пълно гърло. Смело мога да заключа, че той е изпълнител, който умее да влиза във вокални превъплъщения и да импровизира по особено ерудиран и елегантен начин. Той е от онези - пеещите изпълнители, разчитащи най-вече на ролята на гласа си, но също така умеещи да пленяват публиката чрез пряк диалог с нея. Ведър и благодарен, приятелски контакт с аудиторията, който я държеше в приповдигнато настроение през цялата вечер по време на концерта. Любо е и музикант с изключителна техника, хигиена и култура. Той усеща музиката и чисто човешки, и като професионалист, затова успява да придаде емоцията от нея с всеки тон и звук. Сполучливите похвати, чрез които влизаше във всяка една песен и я презентираше, бяха приятно изненадващи и за него самия дори въпреки умелата подготовка. Защото при истинските музиканти няма бутафоричност - всичко се случва на момента. Не мога да определя кой миг бе гвоздеят в програмата. Прозвучаха "Има ли цветя", "Искам", "Ако някога", "Имам само теб", "Заедно", "Alright", "Ще те намеря", "Знам", "Мога" и редица други любими български песни от репертоара на феноменалния Любо. А "Море пиле" бе неочакван обрат, който впечатли всички и ни напомни защо е важно да се гордеем с българското. Съвсем закономерно имаше и няколко биса, които не оставиха Любо да си тръгне просто така. Както и той се изрази: "Самата сцена не го пуска".

 Каквито и маргинализми да се случват в българския музикален шоубизнес, истински добрите остават във времето. След снощи несъмнено се доказа, че Любо Киров е един от тях. Мелодичната авторска българска песен може да пребори профански напъни.

Пожелавам на Любо от сърце да продължава да развива концертна дейност, защото той е от имената, които дават израз и вдъхновение на изкуството в най-чистия му вид. Благодарим и успех!

Мони Йорданова: Животът е твърде кратък, за да бъдем нещо друго освен щастливи

С удоволствие и усмивка представям на всички едно момиче с безкрайно приятно излъчване, външност и душевност. Мони Йорданова. С нея сме колеги във факултета по журналистика и масова комуникация. За нея мога да кажа, че според моето виждане е изключително фин човек, естет и в същото време една млада дама с обещаващо бъдеще. Старателна е и при изпълнение на задълженията си във всеки план. Мисля, че има данните да бъде звезда. Никак не я харесвам тази дума, но нали така е прието... Не звезда в онзи актуален в момента смисъл - известен с неизвестността си. Преди всичко човек трябва да има призвание и да е творец. Тя има потенциал да бъде и водещ, и лице на продукции, и сериозен журналист. Каквото поиска. Просто защото е готина и интелигентна. От нея лъха чар и добронамереност. Родена е да се занимава с телевизия. Това е моето усещане. Времето ще покаже. Аз лично ѝ пожелавам късмет, какъвто и път да избере! Да вярва в себе си, защото може много! И да остане все така добър и открит човек! Благодаря ѝ сърдечно за това мило, позитивно и мъдро интервю. Натъкнах се на много красиви изречения в него и трудно избрах есенцията за заглавието.

 Би ли се представила за всички читатели?

- Разбира се. Първо искам да ти благодаря за това интервю, за мен е голямо удоволствие. Като се замисля, това е първото интервю, което давам, и ми е много интересно, защото като че ли свикнах да съм от другата страна и аз да задавам въпросите.

А сега да ви разкажа малко повече за себе си. Казвам се Симона, но повечето ми близки ме наричат Мони. На 22 години съм, от София. Типичен представител на зодия Везни - често съм на кръстопът, обичам новото и различното. Динамична личност съм, иска ми се винаги да съм в движение. Ако трябва да съм честна, не ме свърта на едно място. Обожавам да пътувам - особено да посещавам места, на които не съм била. Мечтая си един ден да обиколя света. Аз съм от хората, които предпочитат да трупат спомени под формата на преживявания. Старая се да живея така, че когато един ден се обърна назад, да си спомням с усмивка за отминалото време. Все пак животът е твърде кратък, за да бъдем нещо друго освен щастливи.


  Как ти хрумна идеята да се включиш в кастинг за водещи на музикална телевизия?

- Може би причината е точно тази, че обичам новото и различното. Кастингът „Избери новия водещ на ФЕН ТВ” е едно голямо предизвикателство за мен, което със сигурност ще помня винаги. Много неща научих не само за работата в телевизия, но и за мен самата. Смятам, че по време на кастинга успях да покажа най-доброто от себе си и  всъщност именно към това се стремях от самото начало – да се справя така, че аз самата да съм доволна от себе си. Без значение дали накрая аз ще бъда избрана, това за мен е приятно преживяване и ценен спомен. Въпреки че уча журналистика, никога не съм си представяла, че ще водя живо предаване, но ето че и това ми се случи във ФЕН ТВ. Това беше най-голямото предизвикателство за мен и може би най-ценният урок.  Срещнах интересни хора, забавлявах се и много ще се радвам, ако някой ден работя нещо, което да ми доставя удоволствие и да ме радва. Смятам, че това е най-важното – човек да се занимава с нещо, което да го кара да се чувства щастлив и удовлетворен. Работата не трябва да бъде досадно задължение, а по-скоро приятно занимание. Някак си още с обявяването на кастинга чувствах, че това е моето място, моята работа. Не съм имала никакви колебания дали да участвам в кастинга. Казах си, че ще опитам, пък каквото стане. По принцип не съм от най-вярващите в себе си хора, но този път имах едно вътрешно чувство, че ще се справя и че ще ми хареса. Подкрепата на хората около мен също много ми помогна. Моят приятел до последно ме подкрепяше и може да се каже, че той беше най-големият ми стимул и човекът, който най-много вярваше в мен докрай.  През цялото време на кастинга беше много забавно, но все пак имаше и моменти,  в които ми беше и малко трудно, и в тези моменти имах нужда от някой, който да повярва в мен и да ме насърчава. Радвам се, че имам в живота си такъв човек, който да е безрезервно до мен и ме обича истински. Разбира се, и много други хора ме подкрепиха, гласуваха за мен и ми стискат палци – искам сега да им благодаря и да им пожелая да се борят за мечтите си, независимо колко недостижими може да изглеждат понякога. 


  Какво за теб е музиката?

- Най-нематериалното богатство, което изразява душата на един човек и може да достигне до милиони други. Музиката е най-лесният начин да изразиш емоциите си или да избягаш от тях. Без значение какъв стил е музиката - тя е просто най-въздействащото изкуство.


  Завършваш Журналистика в СУ. Какво е мнението ти за специалността към момента и за състоянието на българското образование?

- Да, в момента довършвам дипломната си работа. Журналистиката беше моето първо желание, когато преди 4 години кандидатствах в СУ „Климент Охридски”, и не съжалявам, че записах точно тази специалност. Не знам дали ще се реализирам в тази сфера, но много бих искала. Това е и една от причините да участвам в кастинга на ФЕН ТВ – в него видях възможност да се развивам с областта на това, което уча. Със сигурност би било хубаво, ако в университета имахме повече практика, защото по-ценно от опита няма. Била съм на няколко стажантски практики и най-много съм научила именно от тях. Със сигурност има какво още да се изисква от българската образователна система, но като цяло смятам, че най-важното е вътрешната мотивация на студентите. Те трябва да имат амбицията и желанието да се развиват.


  С какво се отличаваш от останалите претенденти за водещ на Фен тв?
- Много интересен въпрос. Дори бих казала труден. В интерес на истината всички кандидати сме много различни един от друг. Някои се занимаваме с журналистика, други се развиват в съвсем различни сфери като актьорство, моделство и т.н. Всеки носи собствен чар и харизматичност и бих казала, че всички имаме качествата да спечелим.

  Кои свои хобита упражняваш в свободното си време?

- Свободното си време обичам да прекарвам в компанията на моя приятел, независимо какво правим  и къде сме - важното е да сме заедно. Иначе както казах по-горе, много обичам да пътувам, обичам да съм сред природата. Като всяко момиче мога да обикалям с часове по магазините, обичам да пазарувам, но не харча много пари, ха-ха.  Обичам и да спортувам – волейбол, фитнес, групови занимания, канго джъмпс - всички са ми любими. Лятото обожавам да съм на морето и тъй като не мога да плувам, обичам да събирам тен на плажа.


 Стоиш симпатично на екран и имаш харизматично излъчване. Това ли е най-големият ти коз?

- Благодаря ти. Ами да, може би е така. Не знам дали е най-големият ми коз, но със сигурност е голям плюс. Все пак в днешно време за съжаление много хора съдят преди всичко по визията. Не трябва да  е така, но е факт. Визията е, да кажем, първото нещо, което  впечатлява човека отсреща, но само с визия не става. Трябва да имаш и нужните качества, за да спечелиш подобен кастинг. Трябва да си забавен, артистичен; да зареждаш хората с добро настроение; да умееш да предразполагаш човека отсреща да ти разкаже най-интересното в рамките на няколко минутки и т.н.


  Какво одобряваш и какво съответно – не, в поведение на младите хора в България днес?

- Харесва ми, че виждам все по-амбициозни млади хора, които мислят за своето бъдеще и се стремят да се реализират по най-добрия възможен начин, но не ми харесва непрекъснатото сравняване с околните. Смятам, че всеки човек преди всичко трябва да гледа себе си и единствената конкуренция, която трябва да вижда, е тази в огледалото. Завистта ми е чужда. Винаги съм се старала да се изграждам като човек, развивайки собствения си потенциал, без да съдя за себе си по околните.
Понеже наскоро бяха абитуриентските балове, бих казала, че много подкрепям завършващите, решили да се откажат от скъпите тоалети, за да дарят парите на нуждаещи се. Такива постъпки за мен са достойни за уважение и наистина показват духовно израстване.


 Имаш сполучлива връзка. Какви компромиси и жертви трябва да се правят, за да се      подхранва по принцип една връзка?

- Не бих казала, че в основата на една връзка трябва да стоят компромисите и жертвите. Все пак човек трябва да се чувства щастлив, а ако е необходимо да прави много компромиси със себе си, едва ли би могъл да бъде. Предполагам, че имаш предвид каква е тайната на дългогодишната връзка. Може би няма тайна. Вероятно просто срещаш точния човек и когато го срещнеш, няма как да не се получат нещата. Или може би поне при нас е така. Нещата се случват от само себе си. Не бих казала, че някой от нас прави кой знае какви жертви за другия. Вярвам, че поне в любовта няма нищо случайно, и ако двама души се обичат истински, нищо и никой не може да ги раздели. 

  Опиши ни твоята представа за истинско приятелство!

- Истинското приятелство се доказва с времето. С моята най-добра приятелка сме заедно от деца до ден-днешен. Надявам се и вярвам, че приятелството ни ще е завинаги. Ние сме по-скоро като сестри - много се обичаме, винаги можем да разчитаме една на друга. За мен това е истинското приятелство - доказалото се със времето, чрез всички хубави и лоши моменти споделени с този човек. Не е важно колко приятели имаш, а колко от тях са истински. Пожелавам на всеки човек поне по един истински приятел, защото все по-малко останаха стойностните хора и ако имаме такива в живота си, трябва наистина да ги ценим и да им показваме колко много значат те за нас.

Може да подкрепите Симона в надпреварата за водещ на 

ФЕН ТВ

тук или през мобилното приложение тук!