Доц. д-р Даниела Илиева: Промяната е учене

Преди време в предаването "Бизнес среща" по Bloomberg TV Bulgaria попаднах на интересен гост. Работя като редактор в медията и избрах аз да слушам интервюто. Бях провокиран от анонсираната тема - бизнес етикет. Казах си: "Ето една област, която ме интригува". Слушайки интервюто на доцент доктор Даниела Илиева, се вдъхнових неимоверно за личното си развитие занапред. От нейния изказ, добър външен вид, умението да комуникира спокойно. Тя ми излъчваше търпение, овладяност, през цялото време на записа бе усмихната. Не долових и грам напрежение. Най-интересно обаче се оказа онова, което добих като полезна за себе си информация от разговора на главния редактор на Bloomberg TV Bulgaria - Таня Кръстева, със своя събеседник. 

Бизнес етикетът не е просто формалност. Това не е заучено нововъведение в динамичния корпоративен свят днес с цел да задължава субектът да бъде рамкиран. Но дори и така да е. Днес повече от когато и да било правилата са ни необходими. Необходимо е понякога да си налагаме саморегулация. В противен случай се получава повсеместна ентропия. Трябва да признаеш пред себе си, че има какво да научиш. Когато си в бизнес среща, на коктейл или някое друго събитие от подобен характер си длъжен да спазиш определени норми, без това да пречи на индивидуалността ти. Когато една личност е мултиплицирана - т.е. комплексно изразена, тя трябва да обръща внимание и на облеклото си, да се погрижи и за настроението си, за речниковия си запас, за комуникационната си стратегия, морала си. Учим се в движение с помощта на различни средства. И това продължава цял живот. Това ни прави гъвкави и адаптивни днес, когато много ценности и порядки се размиват. 

Глобализацията е прекрасен инструмент за взаимодействие, чудесно е да сме космополитни. Можем да използваме промените на новото време, но сме длъжни да запазим мярката и да се съобразяваме със средата, професията си и имиджа, който искаме да изградим. Светът на бизнеса е колоритен, изпълнен е с изкушения и предизвикателства. А днес генералното предизвикателството е преди всичко да останеш верен на себе си, да си човечен и същевременно да си в крак с информационния поток и характерологията на събитийността. Така постепенно се изгражда авторитет. Благодаря Ви, г-жо Илиева, за това интервю. Професионализмът е въпрос освен на призвание, така и на труд. Вие го доказвате.

Занимавате се с консултиране по бизнес етикет.

Как бихме могли да разшифроваме най-конкретно и достъпно това понятие за масите, макар повечето хора вече да знаят какво означава то? Вие лично какъв нюанс влагате в него?

- Бизнес етикетът е познание и сила, увереност и самочувствие, успешна комуникация и позитивни емоции. Когато даден човек знае кое е адекватното поведение за конкретно събитие, среща или ситуация, той или тя може да не го спазва, но има знанието. Това дава невероятна увереност и възможност да се концентрираме върху момента, върху събеседника, върху ситуацията, а не върху чуденката “дали така е правилно”.

Корпоративният свят днес е наситен, авантюристичен, примамващ, но в известен смисъл и несигурен и стресов. Пазарната икономика е безпощадна и не всеки успех е устойчив. Имате ли свой прочит на идеята за дългосрочния успех  в бизнеса, как изглежда той според Вас?

- Мисля, че днес повече от всякога се цени искреното общуване. Имаме един корпоративен микс от множество поколения в една работна среда; всеки идва със собствения си модел за света, със собствените си поколенчески особености, минало, настояще и личен характер. Но независимо от това кой от къде идва и накъде отива, всеки иска егото му да бъде погалено и да му се предостави шанс да разкаже личната си история.

От моя опит установявам, че хората са жадни за споделяне, за изслушване, за реално качествено време извън дигиталния свят. Днес всеки се стреми да бъде повече интересен (на англ.ез. interesting) и по-малко заинтересован (на англ.ез. interested), повече важен и по-малко готин.

Считам, че дългосрочният успех в бизнеса е възможен, когато има не само корпоративен интерес, но и лична заинтересованост; когато се търсят приликите, а не различията; но и когато съществуващите различия се приемат като нещо нормално и естествено. Светът е богат и интересен именно защото всички ние сме толкова различни.

Прави ми впечатление, че стилът на обличане в България все още е далеч от това високо ниво, което се забелязва в държави като Франция, Италия, Великобритания, които винаги са се отличавали с повече аристократизъм и естетика в този план. Какви добри примери и практики може да усвоим от такива страни според Вашия опит?

- Стилът на обличане в България е различен и разнообразен. Добре е да се поясни, че не всеки е длъжен да съобразява облеклото си с бизнес етикета или с някакви изисквания. Тези, които са длъжни да поддържат адекватен имидж и да съобразяват облеклото си обаче, са публичните фигури и тези, които имат представителни функции – независимо дали става въпрос за държавен или частен сектор. Самата публична позиция изисква грижа, внимание, старание, познание и умения за представителност, елегантност и адекватност на ситуациите. Непростимо е, когато в общественото пространство се види липса на тези елементи, а същевременно такава особа е избрала да бъде обществена фигура. Етикетът е това, което правим, когато хората ни гледат. Какво правим, когато сме насаме, никой не го интересува.

Много често се приема, че елегантността и представителността са резултат от голяма инвестиция. Не е така, защото има много доказателства за елегантни комбинации, плод на стил и находчивост, еднократни или двукратни професионални консултации.

В едно интервю за Bloomberg TV Bulgaria споделяте, че етикетът е комуникация и умение да се впишеш във всяка една среда и ситуация. От тези думи разбирам, че човек трябва да е хамелеон и да спазва правилата при определен стил на общуване. Повече вродено или повече придобито е това умение?

- Това умение е вродено, но в хода на израстването нараства и егото, а допълнителна, значима роля за притъпяването на естествения хамелеон в нас изиграва семейната среда, образователната система и обществото. Повечето хора се радват на здрави и функциониращи зрение, слух, вкус, обоняние и допир – сетивата, с които сме родени и са ни дадени от природата за общуване на тази земя. Притъпяването или залиняването на което и да е от сетивата кара друго да компенсира. Анатомично, а и психологично ни е дадено да слушаме повече, отколкото да говорим. Дадено ни е да общуваме не само като слушаме събеседника си и му говорим, но и като го/я усещаме с другите си сетива. Пример за това е огромното количество информация, която можем да “извлечем” за някой от първото ръкуване – сила, времетраене, позиция на ръката, зрителен контакт, близост, отдалеченост, последващо приближаване или отдалечаване, начинът, по който си казва името, въздействието, което оказва върху останалите ни сетива и на интуитивно ниво. И така, след като си позволим да забравим това, което вродено знаем, идва момент, в който осъзнаваме, че е добре да го научим отново. Моите обучения и консултации , интервюта и изяви целят точно това – да си спомним това, което вече знаем и умеем, а именно – да използваме всичките си сетива и цялата си сетивност в общуването с хора и околна среда.

Модерният етикет е да накараш другите да се чувстват добре в твоята компания, разказвате още в това интервю. А какво правим в случаи, когато сме попаднали на неподходящо за нас място и се чувстваме неловко, как се излиза от подобна ситуация?

- На първо място бих си задала въпрос “Какво правя тук?” Има още един филтър, с който филтрирам много неща в живота и дори уча децата си с него, а това са следните въпроси:

Какво искам?

Какво мога?

Какво е редно?

След едно определено ниво на растеж и развитие много неща и ги искаме, и ги можем, а решаващият филтър и коректив остава доколко са редни.

В случая с попадането на неподходящо място:

Искам ли да съм тук? – Може би не.

Мога ли да не съм тук? – Вероятно да.

Редно ли е да си тръгна? Тук вече преценявам кого представлявам – дали себе си, дали организацията ми, и може би ще се окаже, че е редно да остана.

Ако е ОК да си тръгна, тогава е ясно, че не се налага да се справям със ситуация, която ми е неприсъща. Ако все пак реша да остана, защото искам да науча нещо и да изкарам себе си от комфортна зона, или е редно да остана по ред причини – тогава се връщам в първи клас и “сядам” да уча. Повечето хора не се чувстват комфортно не с незнанието, а с факта, че трябва да признаят пред себе си и пред други, че не знаят. Его.

Как се учи в такава ситуация? Чрез моделиране. Търсим и намираме този, който ни изглежда най-адекватно, най-подготвен, най-сигурен във въпросната среда и започваме да моделираме, имитираме, наподобяваме неговото поведение.

Какви трансформации считате, че ще претърпи бизнес културата занапред?

- Според мен, на първо място трансформация ще ни се наложи в отношението ни към времето, което ще става все по-ценно и ценено от всички. На второ място е необходимо генерално ментално пренастройване, че този свят е за учещите се. За да се справим в динамично променящия се свят, трябва и ние да се променяме. А промяната е учене – непрестанно, през целия живот, а не само до университетската диплома.

На трето, но не последно място, апелирам към проявяване на детско любопитство, което смирява егото, кара ни да учим с желание и ни дава една забавна гледна точка към този невинаги забавен свят.

Поведението в социалните мрежи днес е част от ангажираността ни в процеса на работа, а и като граждани. Каква мярка трябва да спазваме, за да не се компроментираме в киберпространството?

- Задължително филтриране на ниво кое искаме да остане лично и интимно, и кое да стане обществено достояние. Няма такова нещо като “ама той профилът ми е затворен”! Не можете да си представите до какви “находки” достигам, търсейки информация за някои кандидати за работа. И всичко това от “затворените” им профили, от позицията на липса на каквато и да е LinkedIn свързаност, Facebook или Instagram приятелство. А информацията, до която достигам, ми служи да си изградя не само визуална представа за човека и живота му, но и за снемането на психологически профил. И мога да ви уверя, че това не го правя само аз.

Виртуалната среда не отнема ли все повече от красотата на общуването ни, не ни ли прави малко повече социопати без идентичност в известен смисъл? И как виждате ролята ни като човеци занапред с оглед на дигитализацията? Ще увредим ли емоционалната си интелигентност?

- Както казах и по-горе, искреният интерес на живо ще бъде новият луксозен формат на общуване. Луксозен, защото не всеки ще може да си го позволи във времето и пространството.

Виртуалната среда, социалните мрежи, дигиталното общуване са феномени на развитието на технологиите и обществото. Не можем да отречем важността и полезността им. Но нека не забравяме точно това, което казвате във въпроса – красотата на общуването на живо. И все пак, изборът остава личен.

Що се отнася до емоционалната интелигентност, не мисля, че дигитализацията я уврежда, а по-скоро липсата на време и желание за размишления, анализи, самокритичност и истинско общуване със себе си най-вече. Социалните мрежи позволяват влизането в роли и представянето с великански профил или маска на желаната реалност. Има безброй рецепти за справяне с критични моменти на нещастие, но остава вярно, че не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре. Погледнато от страна на социалните профили, зад които бихме могли да се скрием – не е важно как се показваш навън, ако не си добре отвътре.

Хубаво е да четем книги и е хубаво да четем от време навреме от хартиени страници. Много е писано за ползите от това, така че няма да ги изтъквам отново. Но книгите ни дават едно богатство на речника и изказа, обогатяват социалната и емоционалната ни интелигентност.

Някои порядки при поведението ни в срещи на високо равнище остаряват, някои излишни формалности от протокола вече се пренебрегват. Кое е най-доброто съчетание от съвременни и традиционни принципи обаче, което можем да запазим, за да сме винаги в класическата линия?

- Няма общоприето правило и единна рецепта. Всичко е въпрос на личен стил, култура, ситуационен мениджмънт, анализ на момента, подготовка, гъвкавост и желание за учене. Ако все пак трябва да заложим на “класиката” – едноцветно, стилно облекло, прилични дължини, грижа към себе си и внимание към детайлите, стремеж към личен стил и умерена визия, повече слушане и по-малко говорене, правилна артикулация, възпитано его, знание, надеждност, позитивизъм и усмивка.

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol, Брюксел. Освен това тя е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), Коучинг и Хипнотерапия, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.

Доц. д-р Даниела Илиева е и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и член на Управителния съвет на Фондацията.

Още информация

https://www.bloombergtv.bg/biznes-sreshta/2019-10-23/moderniyat-etiket-umenieto-da-obshtuvash-vav-vsyaka-sreda

От време на време

За мен се сещаш във миговете на безвремие.

Уж ме презираш, а гледаш ме с благоговение.

И искам, и не искам да те допусна в своя свят.

Тази любов непокълнала, красив и скрит цвят.

Не разбрах мотивите ти да ми се обаждаш.

На час по лъжичка внимание – и се прераждам.

От време на време любов – това е твоят подарък.

Трохички събирам – строя от илюзии замък.

И ето – пак ме набираш, усещам телепатично.

Пореден компромис - любов микроскопична.

А аз те чакам и още лекувам се, сгушен в ъгъла.

От време на време любов, калена в рая и пъкъла.

"Spectrum" - многопластовият, шикозен и зрял албум на Westlife

Westlife е любимата ми бой банда от детството до днес. Впрочем - те вече не са момчешка група. Те са зрели мъже, които наскоро издадоха новия си музикален албум - Spectrum. Заглавие, което е напълно подходящо за албума, който изобилства от разновидности звучене и е широкообхватен, но в същото време не е хаотичен, разпилян, а с брилянтна концепция и конструкция. 2019 г. от втората си половина нататък ми даде усещане лавина от страсти и трепети. Попаднах на новите песни на Westlife. Те се появяваха постепенно в хода годината и ме пренесоха в други пространства, където за миг забравях злободневието. Всеки продукт имаше последователност. Определено са работили със замисъл.

Първоначално с видеоклипове бяха реализирани "Hello my love", "Better man", "My blood". Това е моят личен топ 3 с парчетата от албума. Всъщност някой бе казал, че думата "парчета" не е особено резонна, когато говорим наистина за издържани музикални композиции. И е прав този някой. Westlife са създали наистина изключителна компилация от последните си произведения, които за мен са със знака на изкуството.

Момчетата, които пееха I lay my love on you, If I let you go и още други любими за мен песни, с които са станали популярни, днес застават пред нас с нов имидж - по-улегнали, по-осъзнати, както приляга на мъже на тяхната възраст. Доловима е зрелостта им като музиканти. Те са укрепнали и в това отношение и това се усеща от всеки акорд, дъх, фраза. Песните са изпълнени с чувство и са пресъздадени така, че да не оставят индиферентна нито една аудитория.

"Hello my love" е специална, пилотна. Тя е приканваща, убеждаваща и позитивна. "Better man" е изумителна, нежна, драматична. Настръхвам от нея. Тя е песента обещание. "My blood" отразява в най-висока степен промяната в Westlife - защото те вече са родители. Клипът е приказен и безумно личен и реалистичен едновременно. На тази песен плача чисто, от сърце. Това са нещата от живота, казани простичко. Защото вече е друго, когато имаш наследници. Друго е и когато знаеш, че и ти си наследник на някого. Това е песен за семейството, за гените, силата на кръвта, свързаността и безграничната и безусловна обич, надживяваща времето. 

"Dynamite" и "Dance" са свежарски, танцувални и предназначени за по-младежката група почитатели. Отговарят напълно на духа на времето. "One last time" е мистична, красива, авангардна. "Take me there" бих определил като композиция с ударен заряд, хитов потенциал и запомнящ се рефрен. "Repair" е поредното интересно предложение, с добра хармония в припева, с изразителни куплети. Поднесена е музикантски и изтънчено. Китарите в "Without you" са ми любимата част от песента. И тук припевът е отличителният и съществен фрагмент от структурата на песента. "Love" е сладка, ритмична и създава приповдигнато настроение. 

"Another life" е прекрасна за завършек и един от фаворитите ми в албума. Кантото е прилежно и докосва най-тънките струни на душата. Динамиката е експресивна. Изграждането на баладата прилича на настроението, което носят някои от композициите на Ed Sheeran. Малко ме натъжава, но не съжалявам, защото важното е да се изпита емоция, да не останеш безразличен.

Благодаря ви, момчета, не просто, че останахте верни на себе си и усещанията си, а че ги надградихте. И че с този албум сте на по-високо ниво и като хора, и като изпълнители. Прецизна сонористика, сполучливи аранжименти и смесване, чудесна мелодична линия и смислени, съкровени текстове. Албумът е с дълбочина и звучи скъпарски. Световната музика има нужда от Westlife! Те творят със своя почерк, разпознаваеми са и държат достойно своето място в музикалния свят и днес. В моето сърце вече има запазено място и за този албум. Вярвам, че много меломани ще открият частица от себе си в него.

Снимки: https://www.westlife.com/photos/ и личен архив

25 години Revalid - качество, красота и здраве на високо ниво

Имах честта да присъствам на корпоративното парти по случай 25 години от създаването на компания Revalid у нас. Благодаря за тази възможност, която ми предостави Верислава Бенова, участвала пряко в организацията на събитието, както и на моята колега Хюлия Айваз. За мен беше една прекрасно прекарана петък вечер след работа, в която, като представител на медиите и по-специално на Bloomberg TV Bulgaria и сайта към нея, се насладих на мероприятието. Водещите - небезизвестните Богдана и Симона от БГ Радио, внесоха изключителна свежест в рамките на партито и в същото време изпълниха задачата си професионално и категорично, което ме впечатли. Гостите създадоха приповдигната атмосфера, която цараше през цялото време. Страхотните подаръци - продукти на марката, бяха красиво аранжирани. Масите и ястията оставиха усещане за разкош и балансираност. Всички компоненти бяха на мястото си. Допадна ми и озвучаването - премерено и в този ред на мисли на ниво. Всички представители на компанията, която излязоха на сцената, споделиха вълнуващи думи за дейността, която развиват.

Освен това изключително полезни бяха и презентациите, касаещи отделните продукти. Мога съвсем спокойно да кажа, че се дообразовах по някои теми. Гвоздеят на програмата за мен лично поне бе ненадминатият Любо Киров, на чийто концерти в НДК съм бил и за които съм писал в блога си - той добре знае това. Благодаря му, че винаги ми е обръщал внимание и не ме е подминавал. Така беше и на събитието на Revalid. Отново затвърдих впечатленията си от него, че е фин музикант и галантен човек, който умее да общува с публиката на различен тип мероприятия и да влиза под кожата ѝ. Личи си, че го прави с удоволствие, а не по задължение. Приятно ми бе да го видя толкова отблизо. Не липсваха танци, томболи и закачки, които разчупиха обстановката. Благодаря още веднъж за възможността да присъствам! Без съмнение - така трябва да изглеждат корпоративните партита. Стегнати, изискани и в същото време забавни и отпускащи.

Ето още малко информация за събитието и марката, както и за "Евофарма":

Двадесет и пет години навърши швейцарската марка за грижа за косата Revalid („Ревалид“), а компанията-производител „Евофарма“ – шестдесет. На стилно събитие в София трима от най-добрите лекари-специалисти – доц. Даниела Грозева, проф. Димитър Господинов и доц. Жана Казанджиева – представиха последните новости в грижата за косата и в портфолиото на Revalid. Богдана и Симеон от „БГ радио“ забавляваха близо 100 дерматолози, а Любо Киров изнесе концерт.

„Евофарма“ е съдадена в Швейцария преди 60 години, а в България - преди 25. „Още срещам лекари, които помнят как основателят на компанията е пътувал с влак, с тежки куфари, пълни с медицинска литература“, разказа Параскева Тарейн, генерален мениджър на „Евофарма“ за България. „Revalid е лидер сред продуктите против косопад в България, с 26% пазарен дял“, сподели продуктовият мениджър Любомир Мораров, като цитира данни на IQVIA[1] от септември 2019 г. Портфолиото се разработва съвместно с дерматолози и независими институти и се изследва в Швейцария. Догодина се очаква нова серия - против стареене на косата, с екстракт от алпийски еделвайс, допълни Любомир Мораров.

Косата може да бъде увредена от интензивно сресване, химическо третиране, топлинно увреждане, външна среда – вятър, влажност, UV-лъчи и др. Това е проблем не само на жените, но и на мъжете, коментира доц. Даниела Грозева, дерматолог с над 10-годишен опит. Косата се изтощава и от неподходяща козметика, особено такава със сулфати. Затова изборът на правилен продукт е много важен. Доц. Грозева представи „бялата“ серия на Revalid за суха и изтощена коса - шампоан, балсам, маска и тоник на ампули. Тя съдържа витамин В5, алантоин, натурални екстракти от пшеничен зародиш и овес, и не съдържа формалдехид, оцветители или парфюм. За 88% от участвалите в проучване 1586 потребители от България, Чехия и Румъния тази серия е ефикасна и те й се доверяват напълно.    

Пърхотът е хронично състояние, което зависи от няколко фактора - секреция от мастните жлези (увеличени в кърмаческа, юношенска и зряла възраст), индивидуална предразположеност и промени в микрофлората, коментира проф. Димитър Господинов, ръководител катедра „Дерматология“ в Медицинския университет в Плевен. Шампоанът на Revalid, т.нар. „синя серия“, възстановява баланса на скалпа, намалява лющенето и предотватява образуването на себум. Той съдържа екстракт от корени на коприва, пантенол и алантоин за дългосрочно премахване на пърхота.  

Доц. Жана Казанджиева, специалист-дерматолог в Александровскса болница и клиника „Евродерма“, представи „швейцарското съкровище“ - серията на Revalid против косопад. Тя се състои от шампоан и серум. И двата продукта съдържат Redensyl®  („Редензил“) – иновативна съставка, която активира стволовите клетки и способства израстването на нова коса. Съставката е обогатена с пелин от швейцарските алпи.  Шампоанът съдържа две патентовани молекули с екстракт от лиственица и листа от зелен чай. Независими клинични изследвания пък доказват, че след 3-месечна употреба на серума порастват до 28000 нови косъма. „Редензил“ е природна алтернатива на операциите за трансплантация на коса“, сподели доц. Казанджиева. Съставката увеличава растежа на коса с 214%. „Редензил“ е отличен в категорията Най-добра иновативна съставка на Международната федерация на козметичните химици, в която членуват 48 сдружения от 74 държави. 

Четиридесет процента от мъжете страдат от загуба на коса още на 35 години, а до навършване на 60 години – 65% от тях, поясниха експертите. Косопад се наблюдава при между 50% и 75% от жените до 65-годишна възраст. За това има различни причини – хормонални, стрес, възраст, инфекции и др. Косата на здравия човек има 110000 – 150000 косъма и расте на месец приблизително с 1 см, а на година – с 10 см. Ние губим около 100 косъма дневно. За проблем се счита, когато тази загуба е повече.

Косата има огромно значение за формирането на положителна представа за нас самите. За някои хубавата коса е по-важна дори от парите. В американско проучване 43.2% от хората признават, че биха искали по-скоро гъста коса отколкото пълен портфейл. Косата е издигната в култ още от древността. Египтяните описват заболявания на косата (папируса на Еберс) и дават рецепти за предотвратяване на побеляването и опадането й (папируса на Хърст). Египетските фрески пък показват как робите са грижат за косите на господарките си. Последните поставят на главите си специални конуси, за да предпазят косата си от вредното влияние на слънчевите лъчи, разказа доц. Жана Казанджиева.

Богдана и Симеон от БГ радио забавляваха гостите на събитието с интересни факти, анекдоти и цитати за косата („Много мъже имат повече коса отколкото ум“ на Уилям Шекспир; „Имам малко коса, защото мозъкът ми е толкова голям, че избутва косата навън“ на Силвио Берлускони). Те представиха попфилми и песни, които навършват четвърт век през 2019 г. („Форест Гъмп“, „Криминале“, „Четири сватби и едно погребение“, „Всичко, което искам за Коледа, си ти“) и включиха гостите в игри с награди: швейцарски шоколади с доказано качество. Едночасовият концерт на Любо Киров завърши с интерпретация на Happy Birthday. На финала любимият български изпълнител се пошегува, че би искал да притежава авторските права на тази песен.  

 „Евофарма“ е фармацевтична организация, основана през 1959 г. от двама швейцарски експерти. От първите букви на имената на единия от основателите й, Ернст Волгемуд, произлиза и името й. Днес 370 служители в 15 държави разработват продукти в гастроентерологията, имунологията, неврологията и онкологията. Продажбите на „Евофарма“ през 2018 г. са 135 милиона евро. Централата е в Шафхаузен, Швейцария, а заводът за производство – в областта „Ементал“. Централна и Източна Европа са във фокуса на компанията още от началото. Днес в Борда на директорите са двамата сина на основателя Волгемуд: единият е куратор на изложби, а другият – архитект.

    

[1] IQVIA е наследник на две компании – Quintiles и IMS Health, световни лидери в областта на клиничните изпитвания, технологичните решения и пазарните проучвания във фармацевтичния сектор.

https://drive.google.com/file/d/1EkbvKpQrF8UhYVHlHdwIam25M3_IdaRQ/view
https://drive.google.com/file/d/1a21M4Y3b1M60eqMJna8awyIW2NtM_0Ca/view

Журналистиката в търсене на решения - истините, от които се нуждаем

Какво е журналистиката в търсене на решения? Един въпрос, чийто отговор несъмнено изисква дълбочина. В днешно време кредитът на доверие спрямо журналистика е почти на изчерпване. Защо? Устоите и фундаментът са крехки, на ръба, обругани, прекършени. В основата си журналистиката трябва да бъде открита, критична, вдъхновяваща. А всъщност често ставаме свидетели на обслужване на интереси и сервилност. И все пак - не всичко опира до раболепие, кървави хроники или сензационност. Има и добри примери. Важното е обаче, когато отразяваме проблемите, не просто да ги констатираме монотонно, безразборно и самоцелно. 

Проблемите трябва да бъдат разрешавани - в противен случай журналистиката е нищо повече новинарска, от лаконично-съобщителен характер. Трябва някой да постави въпроси, да зададе императиви. Трябва ни хигиена, грамотност и последователност. Нужен е социалният коректив и експеримент. Живеем в свят с колизионни, криворазбрани ценности и идеали. И някой трябва да излезе и да каже как да стопим различията. Различията са най-голямото зло на нашето съвремие. Преди време една приятелка ми каза следното: "Редно е да търсим това, което ни сближава - приликите си, а не непрестанно да търсим разликите и да създаваме изкуствени противоречия". И беше безумно права. Никой няма нужда от това. Журналистиката в търсене на решения не е съвършена, не е инструмент за абсолютна ефективност, но е начин... И в този ред на мисли тя ни е жизнено необходима.

На 4 ноември присъствах на конференция, посветена на #SolutionJournalism - журналистиката в търсене на решения. Събитието се състоя в Sofia Event Center в Mall Paradise. Премина изключително стегнато и професионално - нивото определено бе високо. В рамките на откриването се включиха:

- Нейно Превъзходителство Херо МУСТАФА, посланик на САЩ в България;

- Райнер АДАМ, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман";

- Приветствие от Ленко ЛЕНКОВ, програмен директор във Фондация "Америка за България";

- Мария ЧЕРЕШЕВА, зам.-председател на УС на Асоциация на европейските журналисти-България.

В първия панел участие взе Дейвид БОРДМАН, председател на борда на Solutions Journalism Network и декан на School of Media and Communication към Temple University, Филаделфия. Примерите, които той даде, бяха част от изключително подробна и представителна презентация. Всъщност той обясни как журналистиката като куче пазач се превръща в журналистика куче водач.

Луси ЧЕРНА, Solutions Journalism in CEE, проектен координатор в Transitions Online, разкри своята теза по темата във втория панел, като наблегна на журналистиката в търсене на решения в региона на Централна и Източна Европа.

В третия панел изложение направи Никита ПОЛЯКОВ, заместник-главен редактор на чешкия ежедневник Hospodarske Noviny. Той също изтъкна добри практики и грешки.

За финал се осъществи дискусия във връзка с казуса, защо се нуждаем от журналистиката, която търси решения. Дейвид Бордман и Луси Черна обединиха аргументи в своя анализ.

Според Никита Поляков журналистиката, насочена към решения, не е лобизъм. Тя не трябва да бъде пропаганда по същността си. Той смята, че подготовката и качеството при нея са ключови. Други важни компоненти от дейността са свързани с това да се провери информация и респондентът и да се концентрираме върху една от причините за даден проблем/явления/процес, например - самоубийствата.

Поляков е на мнение, че усилията невинаги биха били оценени. Някои министри и експерти са скептични относно идеята на тази журналистика. "Но така пък може да оборите властите", твърди той.

Нужни са и различни инструменти за ангажиране на журналистиката, за да имат устойчивост самите теми. Събирането на истории е ценно. Препоръчително е да се мисли за читателя, но не по силата на догматични правила. Водещ следва да е инстинктът на журналиста.

Луси Черна уточни, че в Чили и Япония се пораждат редица социални проблеми, които могат да послужат като основа за емпиричен материал. Интересни и завладяващи съзнанието теми, са образованието, насилието, дискриминацията във всички форми, етническите сблъсъци. Тази журналистика не е теории и политики, а е практически насочена. Дебатът представя различни гледни точки на утилитарност.

Дейвид Бордман изрази становището, че много популисти успешно нападат медиите. По думите му те са симптом за недоверието в обществените медии и черпят дивидент от него. Лошите управници ненавиждат тази журналистика.

Освен това е важно да спомена като извод от конференцията, че много журналисти се страхуват от това този вид журналистика да не събуди подозрение за застъпничество.

Бордман отбеляза, че конструктивната журналистика носи парадигмата, че е необходимо балансирано меню от новини. "Търсенето на решенията обаче касае героите", убеден е той.

Луси Черна взе отношение по темата за метриката на въздействието върху аудиторията. Според нея тя е относителен и труден процес, който понякога зависи от законодателни промени и отнема време. Много повече примери за такава журналистика има в САЩ - още от 80-те години.

На тази конференция присъствах като представител на Bloomberg TV Bulgaria, но и като журналист по призвание и душа. Мечтая за този момент, в който ще имам трибуна да бъда полезен на уязвими групи, без да прокламирам каквато и да било пропаганда, а ще се включвам активно в каузи от обществена полза. Съвършени решения няма. Тази журналистика е проводник на добри идеи. Тя е посредник и в борбата с фалшивите новини. Нужен е диалог с аудиторията. Схемата трябва да се разбие. Фундаменталните практики трябва да претърпят еволюция. Положителното в данните - това е ключът. Насоките - също. Поставяйки проблема във фокуса на общественото мнение, ние ангажираме емоционалната интелигентност на масите. Време е. Време е да събудим чувството си за справедливост и да пристъпим към действия за преодоляването на времевите, пространствените, геополитическите, социалните и нравствени несъответствия и неравенства. Журналистиката в търсене на решения - ето един от начините. Нейното бъдеще е тук и сега.

Още полезни връзки:

https://zaistinata.com/%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%80/

https://bg.usembassy.gov/bg/ambassador-mustafa-says-independent-media-are-vitally-important-bg/

Снимки: личен архив

Оксиморонът, наречен живот

Колко много скитници, самотници в шумното си тщеславие.
Прикрити, навъсени съдници, проповядващи чисто съзнание.
Прелюбодейци морални говорят за вярност, чест и любов.
Връзките им - първосигнални. Животът им – празен апостроф.
Толкова много огорчени. Всеки - заключен, в черупка се скрил.
Е как пък всички сме наранени, а никой от нас не е наранил?
И сме престъпници, и сме светци. И сме за Ада, и сме за Рая.
Грешници сме и сме слепци. Но всеки иска да е обичан накрая.

"Провинциални анекдоти" - вихрушката на дихотомните истории на живота

Някои постановки те въвличат във вихъра си със силата на своята неподправеност и точно като такива те отвличат от делничното за час, два. Колкото и това да е постановка – с необходимия за целта сюжет и да е вид художествена измислица, тя все пак „почива“ на реалността и в този ред на мисли е нещо много повече. Тя е комплексна, представително-непредставителна извадка на нашия живот, пресъздадена във вид на изкуство. Дали ще е под формата на артефакти, емоционални препратки, поглед в бъдещето или нотка злободневие – театралното изкуство, то се вдъхновява, налива основата си и изгражда плътността си посредством непреодолимата житейската емпирика.

Бях един от зрителите, които се насладиха на „Провинциални анекдоти“. Актьорският състав е красноречив сам по себе си. Доказани имена в бранша, които изпълниха Сатиричния театър с духа на своя изключителен професионализъм. Интересното е, че рутината не ги е погубила. Напротив – те са все така категорични в ролите си.

Настроенията и променящите се конфигурации в рамките на тази продукция са зашеметяващи. Един хотел събира различни, дихотомни съдби и светоусещания. Пъстър – какъвто е всъщност е животът, такъв е и хотелът, приютил персонажите. Все пак се създава се усещане за неописуем уют.

Пиесата въплъщава всичко онова, което не ни е чуждо. Цялото несъвършенство на човешкото същество. И в цялата тази история има много други малки по същността си истории. И животите ни са малки, погледнати отстрани. Затова и се надсмиваме над тях, както и те над нас. Нали понякога точно иронията на съдбата ни напомня, че сме просто обикновени човеци?

Дръзки, любопитни, преднамерени, горестни, страстни, потайни... „Провинциални анекдоти“ представя забавната страна на живота, примесена с белезите на еснафското, простодушното, но и със стоицизма, съпричастността, покаянието. Всичко в цялата картина се променя толкова бързо и настоятелно, че нямаш време да реагираш и да прекрояваш поведението си. Понякога животът те хваща неподготвен. Пишеш си домашното, но не стигаш до края и... хоп – обрат. Друг път си кроиш планове разни, а те вземат, че се осуетят.

Сцени на пиянство, на безсилие, на егоизъм, недоверие, страх, смях... Всички те правят образите на героите наситени, пълнокръвни. Пиесата е безмилостно експлицитна, без да е цинична. Не си спестява от хумор, не ни лишава и от суровите истини. Структурата ѝ е толкова центробежна, че неминуемо на места връщаш лентата и за своя живот и свързваш определени части от спектакъла със свои преживявания. Защото и ние понякога бягаме от себе си, уязвими сме, наивни, променяме се за части от секундата и пак сме същите... и какво ли още не...

Изненадите по протежение на цялата постановка са доста. Те не ти позволяват да предвидиш. Сюжетът не е банализиран. Особено трогателен е моментът, когато всички в тази история все пак накрая разбират генерални поуки като това колко е важно да намираш време за близките си.

„Провинциални анекдоти“ освен привидно веселия си и неангажиращ характер съдържа и поучителен привкус, който напомня, че във всяка шега има доза истина, както и че зад усмивката и смеха понякога се крие тъга, гняв и в тях няма нищо случайно. Не можем да избягаме от съдбите си. Можем и сме длъжни да бъдем добри и открити, тъй като накрая цялата надпревара и без това ни изморява.
Всичко останало би било извод от друг спектакъл. Тази постановка ни показва, че няма свои и чужди. Няма време и безвремие. Нищо не е изгубено и нищо не ни принадлежи. Не е само черно и бяло. Нюансите – те правят живота, а ние го правим такъв, какъвто е. Ние сме режисьорите и актьори и спектакълът е наш. Жанрът не е само един, а кой точно ще преобладава и как ще го изиграем и дали трябва да го правим - пак ние ще изберем. А вие избрахте ли?

"Провинциална анекдоти"

от Александър Вампилов

Превод Михаил Маринов

Постановка Николай Урумов

Сценография Кирил Наумов

Музикална среда Иван Стоянов

Фотограф Темелко Темелков

Участват Албена Михова, Ивайло Калоянчев, Иван Панев, Кирил Ефремов, Мартин Христов, Полин Лалова, Силвия Лулчева, Явор Борисов

Снимки и информация: satirata.bg