вторник, 4 октомври 2016 г.

"От щастието най боли" - ноктюрно за големите и самотни сърца



Има надежда за българската музика. С тази поанта може би трябва да завърша, но всъщност с нея ще започна. Музиката я има, за да въздейства. Единствено глупак би я диференцирал. Музиката е най-великото изкуство, защото създадена като такова, тя несъмнено пленява. И се ражда едно чувство, неподлежащо на детерминиране. Напоследък в България се произвеждат парчета за ширпотребата с фразички от кварталния и булеварден фолклор. И да, може би думата е точно "парчета" - там някакъв скалъпен бийт, вокали, аутотюн с възможно най-малко мелодика, поетичност и инструментариум. "Песен" звучи някак по-тежко. Допускам, че слушателят е с отдавна размити представи за музиката. Нещо повече - от толкова много какофонии меломанът е объркан и се е превърнал в един механичен консуматор. Когато обаче до нас стигне една красива композиция, ние мигновено възвръщаме сензорите си. Още от първите акорди усещаш, че ти е поднесено нещо музикантско. Така е и с песента, която ще презентирам - "От щастието най боли" на феноменалния глас Нелина. Все по-рядко новите песни ми грабват вниманието, понеже както обичам да казвам - в тях има много компютър и малко душа. Не така е в "От щастието най боли". Разтърсващата балада показва слабостта на мнозина - самотата. В една песен на Лили Иванова се пее, че "най-мъчно се понася чуждо щастие", но тук е погледнато от друг ъгъл. 


Съвсем не става дума за користна завист. А за една човешка празнота, продължаваща безконечно. Всеки има някаква драма и липса в живота си. Най-много боли от дефицита на любов, но не у теб. Ти си пълен с любов. Няма на кого да я дадеш. Молиш се, търсиш я, чакаш, луташ се. Мисълта за липсата като за необратимост те плаши. Чудиш се къде е грешката, та все стават някакви разминавания или пък удряш на камък. А отстрани покрай теб все минават редица влюбени двойки. На всеки ъгъл, през две пресечки. И истината те шамаросва челно. Понякога се утешаваш с това, че не всичко е такова, каквото изглежда. Много двойки се разпадат още преди да са влези във връзка. Ти не искаш това за себе си. Ала има и такива, които са щастливо и перманентно свързани. Справедливо ли е, че не си в една от тях? Човешко е да си задаваш този въпрос, да се сравняваш дори. Знам само, че на всички ни трябва различно време. На някои е писано да чакат повече. Понякога клишетата от рода на "за всеки влак си има пътници" са измамно успокояващи. Дали любовта мрази някои, избирателно ли ги мрази? Защо сърцето ти е толкова голямо, а толкова само? Защото това е изпитание. Там някъде я има твоята душата и е въпрос на време пътищата да ви се пресекат. Но дотогава... да, боли неимоверно. И искаш да видиш Господа очи в очи и да му поискаш сметка. ЗАЩО И ДО КОГА?


Тази балада е сътворена с мощното и плътно канто на Нелина, която винаги е знаела какво настроение да вдъхне на даден свой проект. Тя е от разпознаваемите изпълнители, които внимателно и всеотдайно подбират произведенията си. Не се задоволява с компромиси и не държи с цената на всичко да е в актуалната вълна. Тя - актуалната вълна, от години е една и съща и до болка встръснала. Песни за к*чки, боклуци, бивши, излишни дойдоха в повече. Творците са творци, когато мислят в перспектива, не на парче. Всяка песен е визитка и трябва да застанеш зад нея. Ако си я създал по калъп някакъв, ти не стоиш убедително в нейната опаковка. Хората го усещат и вече са я забравили, когато е свършил сезонът. Напоследък наблюдавам, че за известен брой потребители броят гледания на клиповете в ютуб е показател за успеваемостта на даден музикален продукт. Не мисля. Реалният и меродавен показател са броят и качеството на изявите (за да не казвам участия, тъй като цял свят ни се чуди в какво точно участваме); шлагерността на една творба; тиражите на албумите и концертната дейност. Дали сме в ерата на интернет, изобщо не ме интересува, защото аз също съм вътре в тази реална виртуалност, но и до днес продължавам да купувам албуми и продължавам да давам средства за концерти. Аз преживявам музиката, не просто потребявам. И макар и един от малкото останали представители на тази схема, ще продължавам да го правя, когато сметна за необходимо, т.е. когато си заслужава. Когато след години ехото на дадена песен продължава да звучи, значи изпълнителят и неговият екип са си свършили работата не през пръсти. Трябва да ти дойде отвътре, в противен случай просто не се занимавай. Трудният, изстрадан успех е сигурният и трайният. Често съм чувал изказвания за Нелина от типа: "Тя е страхотна певица, но рядко попада на хит". Аз съм свидетел, че изобщо не е така. В последните години доста нейни песни се откроиха, включителната и нейното лятно предложение тази година - "Лято, слънце, море". Това, че профани диджеи имат предразсъдъци към утвърдената генерация, не означава, че тези песни имат малко симпатизанти. 


"От щастието най боли" ме накара да настръхна зверски. Безумно фина и човешка. Посланието - повече от емоционално и откровено. Според мен се нарежда смело до великолепни нейни балади като "Изповед", "Любов след любовта", "Свят без любов", "Гръм", "Добре, че вали", "Да забравиш", "Вместо сбогом", "Лястовица", "За теб", "Сънувах те". Ако и някои от водещите тв- и радиостанции нямаха също предубеждения, щяха да я завъртят. Дано доживея българинът да се освободи от оковите на собствените си комплекси и да спре да дели по жанр, цвят, пол, раса и не знам си още какво. Дай шанс, вслушай се и тогава оцени! Една шепа псевдоинтелектуалци и пуритани вече сигурно 30 години посочват поп-фолка като най-висше зло. Съжалявам, ама не съм чул такава страхотна балада от нито един рап, поп, естраден и рок изпълнител напоследък. Красивият клип е заснет с кадри от небятната морска шир и е в абсолютен синхрон с характера на композицията. Ракурсите са впечатляващи и щрихират усещането за простор, могъщество и дълбочина. Каквито могат да бъдат и щастието, и болката ни. Визиите са нещо ново за Нелина. Цялостната драматургия е напълно органична, а кулминацията на ноктюрното е върховна. И най-важното - въздействието. То е като куршум. Право в сърцето. Поздравления за Нелина, Йордан Петков, Анастасия Мавродиева, Diamond Beat Production и всички останали допринесли! Пожелавам грандиозен успех!


понеделник, 19 септември 2016 г.

УЗО И МОРЕ


Сядам вечер край морето. И потъвам във уюта на безвремие.
Романтично е небето. Чаша узо ми показва мойто отражение.
Самотна котва в дълбините. И поглед в необятна морска шир.
Прекъсват тишина вълните, разливащи се мимолетно и безспир.
Отпивам глътка минало. Разчиствам стари сметки и давя мъка.
Морето е изстинало. И мойте чувства ми напомнят за разлъка.
Бризът гали сетивата. Последна чаша и сметките са вече чисти.
Намери покой душата. Потънаха в морето непотребните мисли.

неделя, 18 септември 2016 г.

Лили Иванова озари и огласи достолепно Античния театър


На 11.09.2016 Лили Иванова изнесе поредния си уникален спектакъл, този път пред очите на пловдивската си публика в неповторимия Античен театър. Това е четвъртата изява на недостижимата българска изпълнителка, на която присъствам. Защо я определям като недостижима ли? Защото в моите очи тази жена притежава изключителна дисциплина, която е в постамента на нейния успех редица години. Трябва да служи като еталон. Много иначе талантливи творци не са разбрали, че голият талант не е самодостатъчен. Публиката не прощава груби грешки само защото си талантлив. Лили има пословично чувство за самосъхранение и извънредно такова за уважение към публиката и екипа си. В момента продължава нейното ежегодно турне в страната и го доказва за сетен път.






Концертът в Античния театър бе вълшебен. Тази дума за мен изразява магията, която почувствах на 11.09. Както знаем, Пловдив кандидатства за европейска столица на културата. Това е причината за интензивното развитие на града в последно време. Осъществиха се немалко рентабилни инвестиции в определени сегменти на древния и вечен Пловдив. Античният театър е един от културните и исторически символи в България изобщо. Мероприятията там минават при особено въздействаща атмосфера. Досега съм бил в зали на концерти на Лили. Този път обстановката на открито позволи да пречупя сетивността си под друг ъгъл. Знаете, в края на лятото човек се чувства меланхолично, носталгично именно поради самия му край и граби с пълни шепи от всеки един миг. Времето бе приятно. Небето - красиво. Сцената - отново стилна, без излишни ефекти и украшения. По време на музикалните изяви на гранддамата на българската музика се пее и свири на живо, без компромис. Върху това падна акцентът и сега. И отново взаимното уважение между аудитория и изпълнител взе превес. Лили на няколко пъти влизаше в пряк диалог с публиката, с което затвърждаваше впечатлението, че е близо до нея. Тя не обича думата "звезда", не обича да се качва на звездолета и да ръси прах. Тя е звезда в нашата малка България точно защото не гледа хората отвисоко, не ги дели и не предава родината си. Обърна се към всички страни, поздрави ни. Това е нейният реверанс и признателност. Програмата бе позната за мен, но още по-величествено представена. Изпълниха се както последните ѝ парчета, които публиката вече знае, така и утвърдените във времето. По традиция безумно ме докоснаха интерпретациите на "Сърцето е чупливо", "За тебе бях", "Камино", "Реквием", "Присъда", а на "Рокля на цветя" и особено на "Без правила" енергията бе повече от жизнерадостна. Финалът бе поставен от емблематичната "Щурче" и много, много бисове... 

Лили показа, че е великодушна и сърцата. С цялата почит, която демонстрира към разнородния си таргет. С точността си. С диалога с присъстващите. Със самоиронизирането и духовитостта си дори на моменти. Дори с това, че свали обувките си. И с безупречно детайлния си пърформанс. Всеки път тя пее песните си по различен начин, и всеки път все по-овладяно. Защото ги преживява пак и пак и им вдъхва нов живот и прочит. Пред Лили има още много път. Нейният поглед е в бъдещето. Миналото е нейният опит и урок. Настоящето е заявка за бъдещи перспективи. Това е Лили Иванова. Вечна. Титанична. Достойна. Стриктна. Благодарна. Желязната лейди на българската музика.


събота, 17 септември 2016 г.

ОБИЧ БЕЗ РЕСТО


Обичай ме без уговорки и условия! Ще те обичам и аз така!
Обичай ме без празнословия! Ще преоткриеш в мен света!
Обичай ме изненадващо! И всеки ден превръщай в чудо!
Обичай ме грабващо! Не тихомълком, а пламенно и лудо!
Обичай ме до плюс безкрайност! Не го прави по задължение!
Обичай ме без грам потайност, в хармония и без напрежение!
Обичай ме напук на догмите! Разкъсвай с поглед всеки враг!
Обичай ме извън нормите! В сърцето ми за теб намирай праг!
Обичай ме винаги, не често! Копнея чувствата да са константа!
Обичай ме алтруистично и без ресто! Обичта е нашата поанта!

сряда, 14 септември 2016 г.

НАПУК



НАПУК

На много хора бъркам във душите. Злобата им пагубно прозира.
Без причина съм им трън в очите. И мислят си, че не подозирам.
Но причина има, до болка ясна. Побърквам ги отвътре цялостно.
Излъчването ми ги дразни бясно. Видят ли ме, им става тягостно.

Не ме заставяйте да наведа глава! Не моля и не вися на колене!
Не ми пречете да се боря за правда! Енергията ми ще ви помете!
Лакейството е идеалът на пълзящи. Летящите не просят внимание.
Достойнството е мойто щастие. А истината все е моето призвание.

Като човек съм горд, честолюбив. За масите това ме прави дребнав.
Духът ми е неопитомен и див. Характерът ми - непоклатим, корав.
Защо ви е със стадо да се сливате? Не ще ви понесе унификацията.
Живейте пъстро и свободно дишайте напук на цялата дискриминация!


сряда, 7 септември 2016 г.

НЕПОВТОРИМО


Неповторимо. Събудихме се като едно цяло.
Неповторимо. И свързани сме тяло в тяло.
Неповторимо. Утро с аромат на силно кафе.
Неповторимо. Допир с мекота на кадифе.
Неповторимо. Мълчание и топла виделина.
Неповторимо. Полъх от вековна планина.
Неповторимо. Величествена морска шир.
Неповторимо. Вододелен кръгозор, всемир.
Неповторимо. Църковна тишина, покой.
Неповторимо. Внезапен дъждовен порой.
Неповторимо. Мимолетно, сюрреалистично.
Неповторимо. Живеем кратко, бързо и епично.

четвъртък, 4 август 2016 г.

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ (автореферат към дипломна работа)


Мултикултурализмът функционира в обществата с множество на брой съжителстващи помежду си култури, без някоя от тях да е доминираща. Този феномен се свързва с редица теории и трактовки, но същността му е обвързана с многообразие от традиции и принципи на различни видове националности. Когато си личност, си осъзнал своите вътрешни потребности. Успяваш и да се идентифицираш с дадена държава, формирование, строй. Изпитваш принадлежност. Но все пак не допускаш да се обезличиш. Съвременният човек е балансиран по своята същност. Да съществуваш като свободен електрон – без произход и самоличност, е пагубно. Да съчетаваш нехомогенни идентичности или да се опитваш да ги унифицираш – също е рисково.

Светът съществува в една сравнително хармонизирана за самия себе си среда именно благодарение на нашите специфики. Така че те не бива да се загубват. И все пак – ние няма как да се обогатим и да натрупаме жизнен опит без пътуване към себе си и чуждите нрави. Това освежава нашия мироглед, адаптира го към актуалните измерения и генерира повече предпоставки за добротворчество и хуманизъм. Хуманността – тя е част от мултикултурализма. Изисква се емоционална интелигентност, за да възприемеш другостта. Но дори не всеки от нас да носи такава, сме длъжни да възпитаме помежду си и у себе си чувството за съпреживяване на общата действителност. Тя е една и съща за всички, но всички я маркираме със знаците на своите възприятия. Успеем ли да редим пъзела на световния ред и мир по начин, който да е утилитарен за всички, ще създадем един значителен порядък. Ако превърнем тоталните несходства в успоредни прави, които да си сътрудничат по пътя на мулкултурната магистрала, ние ще преминем отвъд пределите на самосъзнанието си. Границите са просто един обозначен ареал. Той е необходим, за да разграничаваме общностите и да филтрираме своята позиция в пространството. Границата остава една административна формалност и топос. Отвъд нея са срещите с другата култура, в конвергенцията. Миграциите са нормално явление за реалността в 21-ви век, когато пътникопотоците са дори неуправляеми. И точно затова трябва да си дадем сметка кои сме, къде отиваме, какво наследство целим да оставим, кому принадлежим и принадлежим ли някому изобщо...

Мултикултурализмът не търпи презразсъдъци, властолюбие и социална аномия. Неговата концепция предвижда сливането на народите да довежда до нов цивилизован подход на взаимодействие. Той няма универсален документ. И Всеобщата декларация за правата на човека не го изчерпва. Идеологията му е формирана със създаването на света, но векове са били необходими да я култивираме. И продължаваме. Антидискриминационните практики са само част от схемата по обединяване на народности.

            Поантата е, че всяко общество носи свои дух. Ние сме тези, които придаваме на населяваните от нас места смисъл. Ние сме тези, които пишем историята им.
В Англия демократизирането на процеса по интеграция е по-засилено от препоръчителното. Затова се търсят начини този процес да бъде редуциран под формата на: обучение за права и задължения на мигранти; задоволително ниво на владеене на английския език; клетва за вярност при получаване на гражданство.
Важни предпоставки за транснационалния обмен са свързани с направляването на групите.

Фракциите биха могли да бъдат признати чрез различни способи: ролята на синдикатите и НПО; намаляване или предотвратяване на расовота дискриминация при наемане в сфера на заетост; подпомагане за създаване на специални училища. Трудно е да утвърдим субстанция на дадена група. Групите са социални конструкции, но хората се отъждествяват с тях и се вписват там, където интересите им се застъпват с тези на други хора. Хибридният синтез на плуралистичните идентичности не е съвсем кохерентен във всеки случай, тъй като сме склонни винаги да даваме израз повече на една от идентичностите. Не би трябвало това да води до пречка при координирането им обаче. Спазването на идеята за секуларизъм също е наложително, както и да не позволим неолибералният капитализъм да образува неофашизъм, гетоизация и терор.



Термините, които залягат в Бяла книга за междукултурен диалог на Съвета на Европа, са свързани с диалогичност; социално сцепление и позитивни мерки по интеграция.
Разрастване пространствата за развитие на междукултурен диалог предполага да направим глобализацията по-гъвкава. Макрообщността става органично цяло.
Околната среда и затворените пространства постепенно ще включват разнообразни локации, където да се провеждат мероприятия от общ и по-конкретен характер, свързани с налагането на актуални алтернативи за консолидиране между отделните културни направления. Достатъчно атрактивни и привлекателни трябва да са „отворените градове” – не просто урбанизирани, а предлагащи опции за осъществяване на събития, подкрепящи споделеността. Граждански акции, които да събират на едно място несъвместими на пръв поглед характери и нрави. Могат да бъдат съпричастни и холдинги, социални  и религиозни движения, управляващите политически партии, сдружения с нестопанска цел.

Ролите на журналистите в процеса са мултиплицирани. Етичните кодекси и журналистическата деонтология би следвало да се обновяват спрямо потребностите на моментното статукво на пазарната конюнктура, и не само. Преди всичко е важно да отпадне езикът на омразата, да се спазва обществения дневен ред, да се съблюдават настроенията на масите и групите в тях. Има малко познати и по-трудни за приемане малцинства и хора в неравностойно положение, които заслужават трибуна под формата на форуми, където да се обсъждат предложения за вписването им в подходящи за тях сектори. Значими са изразните средства на посланията, които се адресират до аудиториите. Базата данни в умствения софтуер е еманация и на вродени, и на придобити алюзии. Всяка една от тези алюзии подлежи на изменение и пречупване. Общата действителност е базирана колкото на универсални истини, толкова и на субективни такива. Затова не изключваме нито една лична представа, породена от друга представа. Индивидуалистичните и колективистичните подходи са белег на самосъзнание. Важна е семейната среда, приятелската, ежедневната.

            Афроамериканците и ислямистите споделят по-антагонистичен темперамент. Ислямът е религия, която все повече омиротворени възприемат като екстремистка. Набезите на ИД демонстрират хладнокръвие по отношение на тероризма. Много летища, метростанции и други обществени места в сърцето на Европа станаха символ на кървавите атаки на религия, възприемаща себе си за господстваща. Подстрекавана навярно и от други държави, тя продължава да държи в подчинение много други. В повечето случаи военните сражения са били мотивирани от жажда за териториална завоевания или разпределение на блага. Същевременно битовата и организираната престъпност в Конгрес хайтс продължава да взима жертви и да тлее като белег на неопитомена култура на съпротивата на афроамериканското население.

            Мултикултурализмът се заражда в Канада и Австралия, където борбата за равни права между различни общности налага възникването на тази нова идеология. И до днес активисти, и то с все по-голяма сила, подкрепят инициативи в полза на равенството между хората по показател раса, пол, сексуална ориентация, социален статут и други показатели. В България проблемите с ромската общност продължават да стоят на дневен ред. Интеграцията им в известен смисъл е криворазбрана. Този факт е забележим особено в предизборно време. Животът на ромите, съдейки и по произхода им, никога не е бил уседнал и узаконен. Тяхното отшелничество трябва да бъде притъпено, за да станат пълноправни граждани на страната ни. Добро управление, върховенство на закона, европейски политики и граждански права са стъпките към подпомагане на процеса по интеграция на тази малцинствена група според отчет на институт „Отворено общество” от 2014.


Повсеместните възстановки на халифат крият рискове от разпространение на мюсюлманския фундаментализъм. „Ислямът е Коранът” е твърдение на Ориана Фалачи. Сред представителите на тази религия има и трезвомислещи хора, които отказват да бъдат въвличани в конфронтации на подобна основа. Такива хора често стават жертва на бежанската криза. Групират се и бягат от родните си места, където царят размирици. Нелегалното им пребиваване на чужда територия създава хаос в обществените структури и нагласи. Ангела Меркел се опита да помогне на точно този тип бежанци, различаващи се от камикадзетата и наетите бойци на ИД, но бе упрекната в прекомерна толерантност. Процедурата по вписване на бежанци остава все така сложна и нерядко сурова за самите тях. Конфликтите между Запада, Изтока и Русия се разрешават точно чрез подобен род изкупителни жертви. В последните години се случиха доста прояви на недействителен и насилствен мултикултурализъм. Атентатът в „Шарли Ебдо”. Сексуалните извращения в новогодишната нощ в Кьолн. Конфликтите между Русия и Украйна. Белгия, Франция и Турция и терористичните нападения. „Брекзит” е последното събитие, което подейства разтърсващо и наложи спешен контрол и мерки по стабилизиране на пазарите и единството на Европа.

Най-важните изводи, които съставих за себе си, са:

-
„Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi”;

Никоя теокрация, хегемония или друга подобна авторитарна структура не е актуален модел на държавна уредба. Едноличната върховна власт, упражнявана с крайни средства, вреди.;

Войните за суровини и имат резон, и нямат. Налагайки равновесие между разпространението и разпределението на разнообразни ресурси по света, постигаме задоволителен стандарт. В страните от Третия свят недоимъкът води до проблеми с хигиената, здравето, репродуктивната дейност. Концентрирането на блага в безмерни количества само в определени държави предизвиква останалите да воюват.;


Религиите и културите не са създадени, за да ни разделят. Те са наше изкуствено творение и интерпретация. И не трябва да доживяваме апокалиптичен катарзис, за да го разберем. Религиите трябва да сплотяват и да са съвместими в тангентите си. Да бъдат обогатявани от нови виждания, защото всичко ненужно старо неминуемо води до рестарт и от нас зависи дали той ще бъде ползотворен.


Всичко започва от чувството за споделеност. От даването на шанс и доверието. От правото на избор. От вярата. Всички сегменти в механизмите на човешкия живот са просто проекция и личен избор. Всеки има своя произход и е свободен да се идентифицира с определени догми, обичаи, навици, за да запази индивидуалността си. Но персоналната индивидуалност е в личната заявка към света. Дълг на мултикултурализма е да я опази, като я превъплъти в условията на съвременния свят. А той изисква да стопим страха от различията и да го трансформираме в колективен дух, който да е отворен към космополитизъм.




Автор: Стефимир Гроздев. Всички права запазени.